Преобразуване на Марс (част втора)
September 25, 2020
Част 1Физически характеристики на Марс, относно бъдещи планове за неговото преобразуване.
Марс е отдалечен от Слънцето на почти 227 милиона километра.
Атмосферата на Марс е изключително тънка: повърхностното и налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище).
Ако трябва да се направи съпоставка със Земята, то атмосферното налягане на Марс се равнява на това на Земята при височина около 34 668 метра надморска височина.
Тя представлява около 1% от тази на Земята. Така тя не може да изпълнява функциите по задържането на газове, спомагащи за цялостното затопляне. Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода.
През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и метан — откритие, потвърдено през март 2004 г. от апарата Марс експрес.
За атмосферата на Марс е характерна и циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата.
Тази циркулация поражда типично земни атмосферни явления като скреж и переста облачност.
Пригодността на Марс за тераформиране зависи именно от физическите условия при които се намира самата планета. Основни от тях са:
1.Гравтация- гравтацията на Марс трява да ъде достатъчно силна за да може да задържи атмосфера със съответният и газов състав и влажност.
Сходство на Марс със Земята.1.Марсианският ден, който е 24 часа 39 минути 35,244 секунди, е близък до земният:
2.Общата повърхност на Марс съставлява 28,4 % от земната.
3.Наклонът на остта на Марс е 25,19°, а Земята — 23,44°- близки по съотношение граници.В резултат на това на Марс също има смяна на годишните сезони, както на Земята.
4.На Марс има атмосфера. Макар, че съставлява само 1% от тази на Земята, тази първична атмосфера може да се използва за начало на терафорнирането.
5. Неотдавнашни изследвания на НАСА, потвърдиха наличието на вода на Марс. Различия на Марс спрямо Земята.
1.Силата на притеглянето на Марс е три пъти по-малка от тази на Земята.
2.Температурата на повърхността на Марс е много ниска. Максималната температура измервана там е 20 С на екватора и -123 С0на полюсите.
3.На повърхността няма вода в течно агрегатно състояние.
4.поради далечното отстояние на Марс от Слънцето, достигащата до него светлина е два пъти по слаба от тази, която достига до Земята.5.Орбитата на Марс има голям ексцентритет, които учеличава температурните разлики през различните сезони.6. Марсианската атмосфера се състой главно от СО2.
7.Марс за разлика от Земята има два спътника, които оказват пренебрижимо малко въздействие върху него.За да се търси подходящо решение за промяната на Марс, трябва да се обърне внимание на един много важен въпрос. Ще може ли Марс да задържи създадената в изкуствени условия от хората атмосфера? Днес ние знаем, че гравитацията на Червената планета е два пъти по ниска от тази на Земята.
Това е основната причина, Марс да загуби голяма част от атмосферата си в далечното минало. Ако ние изкуствено създаваме атмосфера , чрез помоща на изкуствени газове, то открит остава въпроса, дали те ще се задържат на Марс и няма ли да отлетят в откритият космос. Ако това стане, то ще трябва да се търси начин създадените от хората газове да остават на Марс.
Това ще е дълга и трудна задача пред технологиите, с които разполагаме днес.
Това предполага сравнително ниски температури на неговата повърхност.
Температурите в различните райони на планетата варират в зависимост от географската ширина подобно на нашата Земя. Както би могло да се предполага температурните разлики между екватора на Марс, умерени зони и полюси е много различна. повишавания и спадания.
През различните сезони на Червената планета се наблюдават леки промени на температурните граници.
През марсианските лета (в “най-горещите” им дни) може да се измери температура от около –15-20 С.
През зимата имаме обратният вариант познат ни на Земята.
Температурите главоломно падат като в някой райони могат да се наблюдават и температурни аномалии и градусите да паднат до под –100 С, при което е възможно образуването на сух лед, който впрочем съществува на полюсите на планетата.
Средните температури на Марс са около –50 С0. Това е доста ниска температура неподходяща, за да поддържа водата в течно състояние.
Човешките същества познават много добре екстремните температурни аномалии, но постоянна температура от около –45 С ще бъде пагубна за едно бъдещо постоянно заселване на планетата.
Бъде ли осигурено постоянно затопляне на околната среда на Марс, то проекта по преобразяването на планетата ще протече много по-лесно.
Днешните представи около това, как трябва да се затопли Марс са свързани с представата за парниковият ефек на СО2, който има на Венера, а в последните 70 години и на Земята вследствие от индустриалното развитие.
Парниковият ефект, може да окаже благоприяни условия за създаването на първична атмосфера на Марс, но на него не трябва да се гледа на нещо 100% достоверно, като начин за бъдеще създаване на атмосфера.
Представите за парниковият газ като решението на всички проблеми могат да изиграят лоша услуга на хората, които дръзнат след години да реализират този проект.
Веднъж създаден парниковият ефект е много труден за управление.
Излязъл от контрол, дори и при наличието на ниската гравитация на Марс рискуваме, да пресъздаден сценария, по който се развива планетата Венера- високи темпрератури и безкраен мрак в един свят, някога имал възможността да приюти живот.