Търсенето на живот на Марс може да се осъществи най-лесно с хора, които са изпратени там със задачата да търсят живот, но едно евентуално изпращане на „земляни“ би се изправило пред много трудности.Може ли обаче изпратените изследователи до Червената планета да са с еднопосочен билет?

В нова статия по въпроса учените обсъждат предимствата и недостатъците на една подобна мисия мисия.Само за удоволствието да наблюдавате как Слънцето изгрява над Олимп (най-голямата планина в Слънчевата система), или може би заради разходките в обширните равнини на Vastitas Borealis, бихте ли си резервирали еднопосочен полет до Марс?

Това е въпрос, вълнуващ Дирк Шулце от Вашингтонският държавен университет, който заедно с колегата си Пол Дейвис, физик и космолог от Аризонският държавен университет, разглеждат точно такъв сценарий за възможните начини, една пилотирана мисия до Марс да се осъществи.

(Оригиналната им статия ТУК)

В статията им „Смелост: или еднопосочна мисия до Марс“, авторите развиват хипотезата, че дори да е технически възможна, една пилотирана мисия до Марс и назад е малко вероятна да се осъществи в скоро време, защото е изключително скъпо, изключиелно трудоемко и липсва политическа воля.

И тъй като най-голяма част от разходите на една подобна мисия ще са свързани с безопасното завръщане на екипажа към Земята, те предлагат идеята за еднопосочна пилотирана мисия до Марс, която не само ще намали разходите няколко пъти, но също така ще постави началото на дългосрочната колонизация на планетата.Марс е една от най-обещаващите за трайно заселване и колонизация планета в нашата Слънчева система, и поради това авторите заключават, че именно, защото в много отношения Марс и Земята си прилича е много важно като за начало да насочим нашите усилия към Червената планета.

Земята и Марс притежават някой подобни близки характеристики като умерена гравитация, атмосфера, изобилие от вода и въглероден двуокис, както и редица важни минерали, които хората могат да ползват за своите нужди.Марс е вторият най-близък съсед на Земята след Венера и пътуването до там отнема около шест месеца, използвайки най-благоприятната опция в астрономическият прозорец и разбира се оптималното състояние на химическите ракети, които използваме днес, за да достигнем, до която и да е точка на Слънчевата система.

„Ние си представяме, че проучването Марс ще започне и ще продължи много дълго време, само възосновата на изходящи пътувания към Червената планета“, заявява Шулце-Makuch.„Един от подходите може да бъде изпращането на безпилотни космически кораби с нужните доставки, а чак след това да ги последват и хората.

“Макар да се приема, че мисията ще бъде изцяло с екипаж от доброволци, Шулце-Makuch и Дейвис подчертават, че те не предполагат, че астронавтите просто ще бъдат изоставени на Червената планета в името на науката.„Тази колонизация няма да бъде по-различна от колонизирането на Северна Америка от белите заселници, който напускаха Европа с малки очаквания някога да се завърнат отново“ отбелязва Дейвис.

„Откриватели като Колумб, Магелан, Скот и Амундсен, които не са имали представа за техните маршрути, са били наясно, че ще наложи да пребивават доста време на тези места, без каквото и да упътване.

Те обаче много добре са преценили огромните рискове при опознаването на нови земи, знаейки, че е налице значителна вероятност да загинат по пътя към мечтите си.“- отбелязват авторите.

Още по темата:Преобразуване на Марс: Част 1 Част 2 и Част 3Ключови думи: Астробиология, Вселена, Космос, Планети, Живот, Произход, Марс, Луна, Европа, Слънце, Астрономия, Геология, Астрохимия, Екзобиология, Космическа биология, БиологияKey words: Astrobiology, Space, Science, Universe, Mars, Exobiology, Saturn, Geology, Biology, Astrochemistry, Sun, Life, Origin, Planets, Astronomy, Moon, Venus