Вселена и Живот

Възможности за развитието на живот на Плутон

AstrobioStar05
AstrobioStar05

Възможности за развитието на живот на Плутон

Въпреки отнетият и статут на планета Плутон е важна стъпка в изучаването на живота в сурова и негостоприемна среда. Отдалечен на близо 3 млрд км от Слънцето Плутон е един леден и враждебен свят, който според мнозина никога не би приютил живот.
Повърхността на Плутон е изцяло замръзнала и покрита с дебел пласт амоняк, който при температури от порядъка на -215 С е твърд като скала.
Независимо от факта, че от неговата повърхност Слънцето се вижда по-скоро като една много ярка звезда (а не както на Земята като голям диск), то тази „планета” не е най-студеното място в Слънчевата система . Спътниците на Сатурн- Титан и Нептун-Тритон са по-студени от него.Факта, че въпреки неистовият студ на Титан е възможно да съществуват езера, а дори и морета от метан и етан (както и от други органични вещества и материали не са изключени) така и на Плутон е напълно възможно да съществуват подобни „природни забележителности”.

Голямата му отдалеченост от Земята не позволява неговата повърхност да бъде заснета в детайли, който да ни разкрият дълбоко пазените му от нас тайни.

Въпреки това днес знаем, че на Плутон има атмосфера, в определен период от обиколката му около Слънцето, когато той е максимално приближен до нашата звезда.За да стане по-ясно трябва да отбележим, че Плутон, който вече не е със статут на планета не винаги е бил най-отдалеченото място в Слъчевата система (такова, което е познато на нас).

При обиколката си около Слънцето, която трае приблизително около 234 земни години (една година на Плутон), той пресича своята орбита с тази на Нептун.

Така известно време, той се намира на значително по-близко разстояние до Слънцето. Слънчевата топлина през това време успява да разтопи част от замръзналите на повърхността му газове, като те се изпаряват и по този начин създават атмосферата му, която след връщането му като най-отдалечена планета отново замръзва и кристализира падайки под формата на своеобразен сняг на повърхността.
Именно тази атмосфера попада под нашето внимание, внимателно наблюдавайки нейната цикличност. Пролетта на Плутон трае много малко , но напълно достатъчно, за да събуди и разкрие за „живот” един непознат за нас свят.

При „създаването” на атмосфера в началото на пролетта, температурите на Плутон, „рязко” би трябвало да се покачат и така да дадат ново начало на един дълбоко замръзнал свят.

Едно покачване на температурите ще помогне за осъщетвяването на процеси, като тези които наблюдаваме на Земята (като фотосинтеза) на тамошните „организми” да натрупат необходимото им количество енергия, която да достигне своя връх, някъде в средата на тамошната пролет.
Събраното количество енергия ще бъде напълно достатъчно за тези евентуални организми да преживеят още еднастудена и мрачна зима. Трябва да се отбележи обаче, че пролетта на Плутон продължава няколко земни години, но впредвид на ниските температури това време ще е напълно достатъчно за натрупването на енергия, както вече споменахме.
При минусови температури протичащите биохимични процеси ще са изключително забавени, затова тамошният метаболизъм би бил напълно забавен в сравнение с този, който наблюдаваме и познаваме на Земята.
Събужаднето за нов живот на Плутон ще включва най-вече процесите натрупване на енергия и размножаване, изпълнени в най-кратък срок, за да могат евентуалните микроорганизми да се подготвят отново за тежка зима.
Макар и да не знаем за съществуването на живот на Плутон, то едно предполагаемо изпращане на земни микроорганизми там би се подчинило на напълно същите закони и процеси, които вече споменахме и най-вече пренастройване на метаболизма, спрямо годишните цикли на „планетата”.
Едни подобни пришълци от Земята биха се нагодили именно на такъв начин на живот, радикални пренастроивайки метаболизма си към пролетно-зимен цикъм на живот, като през пролетта напълно биха повъзстановили свойте функции макар и доста позабавени.
С оглед на възможният живот на Плутон пролетта трябва да бъде подразделена на няколко части, които по-лесно биха се вписали в една картина на вече (или възможен) живот, който би могъл да същетвува там.

Като цяло пролетта на Плутон може да бъде разделена на три фази.

  1. Първата фаза включва размразяването на микроорганизмите от дългата зима.
  2. Втора фаза- пик за натрупването и съхранението на енергия съпътствани с процес на размножаване и
  3. трета фаза –постепенно изпадане на микроорганизмите в състояние на анабиоза. В това състояние земните спори, на различни видове бактерии биха издържали лошите условия за живот през настъпващата зима, така както издържат подобни лоши атмосферни условия на Земята. Това състояние на анабиоза би помогнало за тяхното замръзване и съхраняването им до следващата пролет и отново постепенното им излизане от това преходно състояние.

Самата зима на Плутон също би следвало да се разгледа в три части/фази:

  1. Първа фаза- би обхванала навлизането на планетата в дълбокият космически мраз и процеса на кристализиране на атмосферата.
  2. Втората фаза е фазата на дъбокият и най-продължителен студ (най-неблагоприятната фаза за която и да е форма на живот).
  3. Третата фаза –повтарянето на цикъла и излизането на Плутон от дългата зима и постепенно преминаване към пролетта.

Посочените тези за възможностите за развитие на живот не включват само етапното му развитие на редуващи се цикли на анабиоза и размразяване или пролет-зима.

Не е изключено на повърхността на Плутон или в неговите дълбини, да съществуват термални извори, които да поддържат постоянна температура за възникването и развитието на живот.
На границата на Слънчевата система и непрекънато бомбардиран от потоци прах и органични вещества, тези своеобразни кладенци, могат да се окажат „пълни с живот”, или поне съдържаши всичките му съставки за възникването му като такъв (от земна гледна точка). Не се пропуска и факта, че около Плутон обикаля неговият несъразмерно голям спътник Харон. Не случайно те се разглеждат като двойна планета.
Освен всичко това не е и изключено те да стабилизират собствените си оси на въртене и по-този начин да осигурят едно постоянство в пространството такова каквото Луната осигурява на Земята. (В случая с възникването на живот на други планети и техни спътници, величините: температура, радиация, и т.н. не се оказават от такова значение, колкото техните постоянни величини стабилизирани в постоянни/константни граници).
Не трябва да пропускаме и възможността да се разсъждава и върху факта, че тези две планети, могат и да обменят органичен материал една с друга, по същият начин, по който го правят спътниците на Юпитер –Йо и Европа.
Това може да бъде „едно добро начало” за последващ евентуален произход на живот- ново стъпало в еволюционната стълба.
През 2015 година КА „Нови Хоризонти” се очаква да прелети над Плутон и да предаде нови данни, за най-малко изучената планета в Слънчевата система. Да се надяваме, че дотогава много от пазените тайни на
AstrobioStar05
Планети

Leave a Comment

Your email address will not be published.