На Марс няма живот, но има следи от ДНК
September 26, 2020
Представям Ви тази статия от pravda.ru, която в един доста ироничен стил се опитва да обясни едно от предложенията на Крейг Вентър за търсенето на ДНК-следи на Марс.
Все пак не бива да се забравя, че именно Вентър е човекът, който стой зад проектаЧовешки геном, които също мнозина смятаха, че не може да се осъществи до 2000-та година. Тогава Вентър успя!Напълно е възможно много от журналистите на Правда също да останат изненадани след някоя друга година.
Може би в момента на Марс няма живот, но е напълно възможно да са се запазили фрагменти от ДНК, заяви изследователя Крейг Вентър, който преди няколко години се беше заел с дешифрирането на човешкия геном и създаването на първата синтетична клетка в света.Той смята, че е възможно да се синтезират изкуствени марсиански организми само въз основа на данни получени от изпратените на Червената планета роботи.
Малко преди това изявление Вентър е предлагал Марс да бъде колонизиран със синтетични (изкуствено създадени) бактерии, и на една неотдавнашна конференция по въпросите на здравеопазването, организирана от списание Wired, той разказа подробно и за плановете си да се изпрати на Марс апарат за секвестиране на ДНК (Вентър го е нарекъл „биологичен телепорт„).
Целта на телепорта е да пресява марсианската почва в търсене на ДНК последователности или фрагменти, и да изпраща получените резултатите от дешифрирането им до Земята.
По този начин от „почвените“ проби до Земята ще достигне важна информация, която ще послужи на учените да синтезират „марсиански бактерии“ въз основа именно на тази открита там генетична информация.Това не е просто една голословна теория.
В продължение на няколко години, Вентър и колегите му провеждат експерименти за откриването на ДНК- фрагменти в проби от морска вода.
Скоро ще бъде тествана новата технология за търсене на ДНК в пустинята Мохаве (Калифорния).
Подобна технология може да се приложи и на Марс, убеден е ученият.
Той не изключи възможността, устройството да бъде готово до започване на следващата мисия към Червената планета, която НАСА е планирала за 2016 г.Марс е най-голямата надежда на човечеството в търсенето на извънземен живот. Въпреки че „викингите“ през 1976 г. не успяха да намерят никаква следа от съществуването на живи организми на Червената планета, експерти все пак смятат, че не може със сигурност да се твърди, че Марс винаги е била безжизнена планета.
В края на краищата, например, на Земята има екстремофилни бактерии, които са в състояние да живеят дълбоко в недрата на планетата или при други неблагоприятни условия, като въпреки това успяват да си набавят необходимата им енергия.
Така че защо не подобни микроорганизми да не обитават и Марс?
Просто не можем да ги виждим!(!?!)Междувременно продължава и ожесточения дебат за наличието на вода на Марс. Според повечето експерти, все още сме склонни да мислим, че водата на Марс има!
Още през 2006 г., радара MARSIS разкри, че под повърхността на Червената планета има огромното натрупване на лед, при това не само на полюсите.
Конкретния пример е за пълен с лед кратер заемащ диаметър от около 250 км в равнината Крайс.
Пак във връзка с това миналата година, експерти от Германия откриха по склоновете на марсиански каньон, намиращ се в региона Melas Chasma „следи“, наподобяващи на канали, на дъното на които в долната част са открити сулфатни съединения, които обикновено са в резултат от окисляване с вода.
Това доведе до заключението, че там някога е имало голямото море.
Следи от водоеми, са били открити наскоро и от марсохода Curiosity. При получените снимки на скалите в кратера Гейлсе забелязва област осеяна с чакъл, която много наподобява корито на река или поток.Откритото русло на реката се намира северно от кратера и подножието на Острите планини.
Според експерти, от размера и формата на каменното русло, може да се получи представа за това, каква е била дължината на реката и скоростта на течаща в нея вода.Ако водоеми там са съществували,то те най-вероятно са изчезнали преди наколко милиарди години, а ДНК фрагментите могат да се съхранят само около половин милион години. Така че има смисъл да се търсят само останките на тези организми, които са живели на Марс сравнително скоро.
Междувременно, в Масачузетския технологичен институт в продължение на седем години са работили върху апарат за секвестиране на древни ДНК и РНК SETG (Search for Extraterrestrial Genomes).
В основата на устройството е разработения от Torrent Ionчип. Вече са проведени първите полеви изпитания в един от най-активните вулкани в Аржентина, където биохимичните условия приличат на Марс.
Наистина, Morten Allentoft от университета в Копенхаген (Дания), ръководещ изследването на разпада на ДНК, пояснява, че на Марс, тези процеси могат да протекат по доста различнен начин.
От една страна, под влиянието на радиацията на повърхността на Червената планета може да ускори разпадането на ДНК.
От друга страна обаче при липсата на кислород, ДНК може да продължи да съществува по-дълго, отколкото на Земята.
Но все пак Allentoft отбеляза , че търсенето на ДНК се осъществява в тъкани и клетки.А без защитна среда, каквато е човешкото тяло, например, ДНК бързо се разгражда.И още едно предложение в областта на фантастиката: Какво ще стане, ако животът може да съществува не само на основата на ДНК, но също така и под други форми? В такъв случай търсенето на остатъци от „фрагменти“, най-вероятно ще се провали …Още по темата:1.Първа самовъзпроизвеждаща се синтетично бактериална клетка