Луната може да крие научния ключ към мистериозното минало на съседната ни Венера.

Счита се, че Земята и Венера някога са били много сходни в много отношения. Според някой, дори там е възможно да е имало поява на първичен живот.

Какво обаче, се е случило с Венера, за да се превърне в планета, потопена в отровен парников ефект, не е известно и днес.

Сега, ново изследване предполага, че доказателствата за това, как точно се е разиграла тази промяна, може би са скрити в скалите на Луната,  “доставени” там от древните сблъсъци на Венера с космически обекти.

Погледнато реално, Луната предлага безопасно съхранение на много древни скали.

Всичко от Венера, което е попаднало на Земята, вероятно е било заровено много дълбоко поради геоложката активност на нашата планета. Тези скали, изхвърлени най-вероятно от многобройните сблъсъци с астероиди, биха били много по-добре запазени на Луната.

В новото изследване се анализира, как въздействията върху ранната Венера биха могли да изпратят геоложки материали на Луната или на Земята.

Този процес е възможно да е бил забавен значително днес, докато преди милиарди години мощните въздействия върху планетите са били по-чести, отколкото са днес.

В същото време се смята, че Венера може би е изглеждала много подобно на Земята, с по-тънка атмосфера от сегашното си “одеяло” съставено от въглероден диоксид като е вероятно дори да е имала водни океани на повърхността си.

Тези обстоятелства ни показват, че когато един хипотетичен огромен обект се блъска с ужасяваща скорост в планетата, отломки от нея биха могли да излетят от нея.

Тези евентуални отломки, най-вероятно е могло да носят геоложкия “отпечатък” на “океанска” Венера, по времето когато се е случило това събитие.

Следва, разбира се, въпросът как са достигнали тези скали на Луната.

Според моделите за начина, по който орбитите са се били подредени, венерианския материал трябва да е достигнал двойката Земя-Луна. Изчисленията  предполагат, че на всеки 10 000 парчета скала, изхвърлени от Венера при различни удари, около седем е трябвало  да попаднат на Луната.

На Луната, няма тектоника на плочите или вятърна ерозия, и всичко, което удари повърхността ѝ, все още си е там някъде, макар и може би заровено или частично разрушено от  по-късни удари. Теоретично бъдещите лунни мисии или дори просто един допълнителен анализ на лунните проби на Аполо биха могли да идентифицират  венерианския материал, който е бил запратен на Луната.

Този материал би ни разказал за историята на планетата по начин, различен от всички доказателства, които са изследвани до момента.

Източник на информация:

1.https://www.space.com/ancient-venus-rocks-on-moon