Вселена и Живот

Възможно ли е да съществуват спори в атмосферата на Венера?

AstrobioStar05
AstrobioStar05

Според ново проучване, в дълбините на “адската” атмосфера на Венера има слой мистериозна мъгла, който може да бъде дом за евентуален живот.

Венера е най-горещата планета в Слънчевата система, където температурите могат да достигнат до 465 градуса по Целзий, повече от
достатъчно, за да се разтопи олово, например.

В тази изгаряща топлина всяка вода на повърхността ѝ завира за секунди, и така оставяйки скалите необикновено сухи.

Предишни изследвания предполагат, че Венера някога е била обитаем свят около преди 1 милиард години. С течение на времето, обаче повишаването на температурите е довело до натрупване на пара в атмосферата ѝ, която улавя топлина, и така изпарява още повече вода, което пък от своя страна води до познатия ни парников ефект, който е изпарил всички океани
от планетата.

Днес венерианската атмосфера е около 50 пъти по-суха и от най-сухото място на Земята, пустинята Атакама.

Ако някакъв живот все пак е оцелял на Венера от този парников ефект, е напълно възможно негово убежище да бъдат облаците на самата планета. Те самите се простират на  надморска височина от около 48 до 60 километра, според новото изследване.

Въпреки, че подобна възможност може да изглежда пресилена, самата Земя също има въздушна биосфера. В земния еквивалент, микробният живот не остава постоянно там горе в атмосферата, а може да циркулира  и на други места.

Установено е било, че в небето на Венера, животът вероятно ще трябва да се подслони в капчиците разположени в облаците. Такива “облачни капчици” могат евентуално многократно да се сливат и нарастват, като в крайна сметка да стават достатъчно големи, за да “паднат” като валеж от атмосферата под формата на венериански дъжд.

И въпреки, че подобен валеж рядко е проблем за “въздушните” микроби на Земята, то вероятно ще се окаже смъртоносен за живота на Венера.

Сега има разработен сценарий, при който хипотетичните микроби могат да оцелеят в небето на Венера, избягвайки съдба, когато “валят” върху адската повърхност на планетата.

Предишна разработка е установила, че под най-ниските облаци на Венера, на височина от 29,5 до 20,5 мили (47,5 до 33 километра), се намира слой от загадъчна мъгла. Учените не знаят, какви частици съставляват мъглата, само че те са с широчина между 0,4 и 4 микрона. (За сравнение, средната човешка коса е широка около 100 микрона.)

Никой всъщност не знае защо този слой е там, тъй като все още знаем малко неща за Венера.

Предположението е, че венерианските микроби могат да попаднат в този слой мъгла и да останат там, “окачени” във въздуха. За да оцелеят от топлината на долните слоеве на атмосферата, микробите трябва да останат в латентно състояние, ставайки неактивни като изсушени спори, които биха могли по-добре да се противопоставят на опасната среда в която се
намират.

Едни възходящи потоци могат да “изтеглят” спори от мъглата до по-умерените слоеве на атмосферата. След това спорите могат да привлекат капчици течност около
себе си, и като потенциалните микроби в земната атмосфера и да се върнат към активен живот. По време на престоя си горе микробите могат да растат и да се размножават, като потенциално живеят в тези капчици от часове до месеци дори до години. В крайна сметка капчиците ще станат твърде големи и ще попаднат в долната част на
атмосферата, започвайки цикъла наново.

Ако тя е била постоянно ограничена до въздушна биосфера, животът на Венера е щял да извлича всичките си хранителни вещества от атмосферата и трябва да е (бил) фотосинтетичен, подобно на растенията на Земята.

Въпреки че учените предполагат, че спорите ще останат пасивни в умерените слоеве, докато капчиците им пораснат достатъчно, за да паднат надолу, микробите също могат
потенциално да използват активни средства за оставане нагоре. Известният астроном Карл Сейгън предлага редица начини животът да може да остане
в горната част на Юпитер, като “всмукване” на газове, които могат да им помогнат да останат плаващи.

Ако само 1% от една хилядна от масата на долния мъгляв слой на Венера са изсушени спори, там може да има 5500 тона (5000 метрични тона) микроби, изчисляват изследователите.

Ако приемем, че тези изсъхнали микроби тежат около 0,4 трилионни части от грама, както биха могли да бъдат на Земята, в мъглявината на Венера може да има около  10 ^ 22 спори (1 с 22 нули зад нея). За сравнение учените изчисляват, че на Земята има около 10 ^ 24 клетки във въздушната си биосфера и общо над 10 ^ 30 свободно живеещи едноклетъчни микроби.

Животът във венерианската атмосфера все още би се оказал изключително суров в сравнение със земния. В допълнение към необикновено сухия въздух, който непрекъснато заплашва да дехидратира, каквито и да било микроби, животът на Венера също ще трябва да се бори и с местните облаци, богати на сярна киселина.

Въпреки, че микробите могат да оцелеят в свръхкисела среда на Земята, като геотермалната зона Далол в Етиопия, венерианските облаци са над 100 милиарда пъти по-кисели от тази среда. И все пак, всеки венериански микроб може потенциално да успее и да оцелее в тези смъртоносни условия, като образува  сярна обвивка около себе си.

И мисленето за това как животът може да оцелее на Венера може да хвърли светлина върху това как може да съществува другаде.

Може ли някои екзопланети да имат  живот в облаците си? Може ли планети като Юпитер или Нептун да имат живот в облаците си? Бъдещите мисии до Венера биха могли да помогнат да се хвърли  светлина върху това колко екстремен живот може има във Вселената.

Източник на информация:

1.https://www.space.com/venus-astrobiology-microbe-spores-in-haze.html

AstrobioStar05
Живот

Leave a Comment

Your email address will not be published.