Астрономите откриха първата известна луна извън нашата Слънчева система.
August 24, 2026
Първата открита луна извън Слънчевата система повдигна труден въпрос пред науката, съобщава Time. Обект с размерите на най-голямата планета в нашата слънчева система обикаля около „близка звезда“, което ни принуждава да преосмислим границите между звезди, планети и техните луни.
Джефри Клугер
Човечеството наблюдава далечни звезди от древни времена. С далечните планети обаче нещата са различни. Едва през 1992 г. е открита първата екзопланета – тоест планета, обикаляща около звезда, различна от нашето Слънце. Оттогава насам се наблюдава истински бум в подобни открития: космически и наземни телескопи са открили над 6000 екзопланети в космоса. Днес астрономите смятат, че поне една планета обикаля около почти всяка съществуваща звезда.
Досега обаче наблюдателите не са успели да открият така наречените екзолуни: спътници, обикалящи около тези далечни планети. Нашата слънчева система се гордее с колосалните 891 луни, но останалата част от космоса? Нищо. Поне досега.
Какво е екзолуна?
Според нова статия, публикувана в списание Nature, екип от учени, използващи Много големия телескоп (ESO) на Европейската южна обсерватория в Чили, е открил първата екзолуна в астрономическата история, обикаляща около необичайно небесно тяло в системата CD-35 2772. Тя се намира само на 71 светлинни години разстояние – много близо в астрономически термини. Само този факт е космическа новина, но природата на тази планета и нейната луна прави тази история още по-необикновена.
Луната е огромна – масата ѝ е поне равна на тази на Юпитер, най-голямото небесно тяло в нашата слънчева система, с диаметър 11 пъти по-голям от този на Земята. Небесното тяло, което обикаля около тази екзолуна, изобщо не е планета. По-скоро е кафяво джудже – газообразно тяло, твърде голямо, за да се счита за типична планета (масата му е 33 пъти по-голяма от тази на Юпитер), но твърде малко, за да може ядрена реакция да образува звезда.
„Това кафяво джудже е междинно по маса между по-често срещаните планети и най-малките звезди“, пише в имейл до списание TIME Кевин Хой, водещ автор на изследването, изследовател в ESO в Чили и постдокторант в чилийския университет Диего Порталес. „Всъщност някои кафяви джуджета могат да бъдат открити както в звездни каталози, така и в каталози на екзопланети.“
Екзопланетите обикновено са неоткриваеми визуално, защото слабото сияние на далечен свят се заглушава от яркия блясък на близка звезда – като молец, който пърха незабелязано близо до улична лампа. Те се откриват по един от два индиректни начина. Първият е известен като метод на транзита. Когато орбитираща планета преминава пред звездата си, тя частично затъмнява светлината на звездата. Затъмняването е изключително леко – като премахване на една крушка от 10 000-силна електрическа крушка – но е достатъчно за чувствителен телескоп да открие промяната. Колкото по-голямо е затъмняването, толкова по-голям е диаметърът на планетата. Вторият метод за откриване на екзопланети е известен като метод на радиалната скорост: той включва търсене на лекото трептене, което гравитацията на движеща се планета създава в звездата. Колкото по-силно е трептенето, толкова по-голяма е масата на планетата.
Кафяво джудже, обикалящо около звезда в Слънчевата система, наречена CD-35 2772, беше открито през 2011 г. без използване на нито един от тези методи. Огромният му размер, почти колкото този на звездата му, беше толкова значителен, че астрономите успяха да го открият със стандартен оптичен телескоп. Неговият спътник обаче беше съвсем различен. Въпреки масата си, сравнима с тази на Юпитер, той беше твърде малък, за да бъде видян от разстояние от 71 светлинни години. Вместо това Хой и колегите му използваха метода на радиалната скорост, за да открият трептения в движението на кафявото джудже. Те записаха тези трептения и въз основа на амплитудата на трептенията изчислиха размера на това небесно тяло.
Какво ни учи откриването на екзолуна за Вселената?
„Тъй като това е третото тяло в тази система, ние сме изкушени да го наречем спътник“, каза Хой в изявление, придружаващо изследването, „въпреки че не е нищо подобно на малките скалисти спътници, които имаме в нашата система.“
Това обстоятелство повдигна по-широк въпрос около това откритие, свързан по същество с номенклатурата. В кои случаи „близка звезда“ всъщност е планета и в кои случаи планета, подобна на Юпитер, всъщност е спътник? Астрономията обикновено използва по-точни обозначения, но слънчевата система CD-35 2772 не се вписва в този калъп.
„Трудно е да се каже какви заключения можем да направим от тази конкретна система“, казва Хой, „защото не знаем дали системите с голяма маса често изглеждат така или това е изолиран случай сред по-типичните системи.“
Какъвто и да е отговорът, Хой планира да продължи търсенето. Той и колегите му вече са открили доказателства за друг, все още неоткрит кандидат за екзолуна. Работата им ще бъде подпомогната от Изключително големия телескоп на Европейската южна обсерватория, който е планиран да започне работа в началото на 2029 г. и се очаква да събира 20 пъти повече светлина от Много големия телескоп.
„Това ще бъде голям тласък за търсенето на екзолуни“, казва Хой, „защото ще имаме много по-голям достъп до известни екзопланетни системи и ще можем да откриваме нови, използвайки същия метод, който използвахме тук.“
Колкото по-дълбоко астрономите изследват Вселената, толкова по-удивителна става тя. Слънчевата система CD-35 2772 и нейната гигантска екзолуна не са първият пример за подобно явление и със сигурност не и последният.