Вселена и Живот

Космически възход (част 1)

AstrobioStar05
AstrobioStar05
Застоят в развитието на космонавтиката има много дълга предистория, която се корени в политическите, икономическите и най-вече в обществените нагласи на хората, какво е приоритетно и какво не, и които трябва да осъзнаят необходимостта от изследването на космическото пространство.
Днес ние сме изправени пред една стена от вакуум, която поглъща всички усилия да се направи нещо ново в развитието на космическите науки като цяло. Няма да сгрешим ако отбележим, че изследването на космоса е много трудна и скъпа задача. Толкова трудна и толкова скъпа, че малко страни с големи бюджети могат да си позволят лукса да изследват необятните простори на необятната Вселената.
Но дали не е възможно да се разбие монопола на големите държави и да се даде път за изследване и на по-малки страни и дори частни лица в изследването на космоса.
Веднъж разбит монопола, на големите космически агенции, вече свободно ще можем да отправим поглед към небето и сами да планираме бъдещите си мисии или да съсредоточим вниманието си към обекти, който интересуват и вълнуват само нас.

Тогава и информацията ще учеличи своят обем, като няма да бъде представяна само от една космическа организация, която да я филтрира.

Това разбира се не означава, че едно подобно начинание не трябва да се прави регулирано и координирано, съгласно всички правила в един уреден закон, а само иска да покаже, че едно свободно предприемачество в областта на космонавтиката, била тя пилотирана или не, ще осигури така необходимият космически възход, които напоследък отсъства.Ако направим кратка справка на това кои страни са изследвали космическото пространство и в частност планетите от Слънчевата система то най-вероятно ще забележим следното: САЩ и СССР- 99% от изследваните обекти в периода 1958- 1980САЩ и СССР и отчасти ЕКА- 95% в периода 1985- 1991 година, като останалото се разпределя между Япония, Китай и Индия до ден днешен. Без да подценяваме приноса на държава като Япония трябва да обърнем внимание на по-горе изложеното.
Почти в 100 % от случаите се касае за две или три страни в света, които движат космическият прогрес (СССР вече не съществува, а дейността на нейният приемник Русия е силно ограничена в сравнение с минали разработки в областта). Едва напоследък започва да се наблюдава известно съживяване на интереса от страна на Китай и Индия, като дори се заговори за китайска лунна база някъде за периода до 2025 година.Както и да е, агенции от типа на ЕКА са доказали своята ефективност, но остава въпроса за това дали не е възможно да се приложат и създадат друг тип организации, които биха могли да изследват космическото пространство.Да се притежава ракета носител е много скъпо удоволствие. Още по скъпо е тя да бъда оборудвана със съответната апаратура и изпратена в другата част на Слънчевата система.
Трудно, но не и невъзможно.Логистичните проблеми включват и необходимост от квалифициран екип и необходима апаратура за едно подобно начинание. Ако трябва да бъда откровен на много хора не им се струва добра идеята за самостоятелност на отделните държави да притежават свой собствени космически програми.
По време на комунизма почти всички социалистически държави участваха в инициативата на СССР за изследване на космическото пространство. Много държави успяха да изработят и да изстрелят в орбита около Земята свой собствено космически спътници. Безспорен факт. Дори България успя да участва в престижното състезание и с ред много висококачествени прибори да претендира, че е успяла да се нареди в редиците на завоевателките на космоса. Изпратени са и двама български космонавти- Георги Иванов (1978) и Александър Александров (1988). Същото правят и преди това Чехословакия и ГДР, както и Румъния малко след нас.
Това са големи успехи. Те обаче не трябва да заблуждават. Те са извършени със съветска космическа техника, която никоя от изброените страни не притежава.
Нито България, нито Чехия, нито Румъния (поне засега) не разполага със съответната инфраструктура, за да изстреля своя собствена ракета носител. Нашите космонавти (впрочем и другите също) по скоро бях „поканени” да участват в един грандиозен спектакъл на чужда държава. Просто преносът не беше наш. Ние не можем да изстрелваме ракети носители и не можем да притежаваме съответната инфраструктура.
Грандиозната цена съчетана с малката площ на нашата страна не ни отрежда роля на голяма космическа сила. По- скоро на сила, която става такава само ако я поканят. Затова и съществува организация като ЕКА.
Тя обединява в себе си възможността много малки държави (по площ) да участват наравно с големите в усвояването на космическото пространство. Това добре, но не е ли възможно държави като Чехия, Финландия, Литва или дори България да имат свой собствени работещи космически програми, който да събират информация от космоса?
Тук не се спирам само на това да се изследва близката земна орбита, а да се изследва цялата Слънчева система. Абсурдна идея от днешна гледна точка. Да, ама днешната гледна точка се нарича НАСА.
Ние виждаме Вселената и най-близките нам планети през очите на НАСА. Виждаме само това което американската агенция ни предостави. Разбираме за вода на Марс от марсоходите на НАСА, разбираме за изкривяването на пространството от космическите телескопи на НАСА, скоро ще разберем и какво точно се случва на Плутон, точно от сондата на НАСА. Не искам да остана неразбран, като например да се създаде впечатление за НАСА като за нещо отрицателно.
Точно напротив, добре че американците все още харчат пари за подобни изследвания, защото тук в Европа, пък и навсякъде по света щяхме да си останем само с догадките.Точно обратното, искам да акцентирам върху това че един монопол може да бъда разбит, като се позовем на миналият си опит в изследването на нови и непознати територии. А този опит говори за това, че без свободно предприемачество не може да има прогрес.
Ако изследването на космоса се подчинява на икономическите закономерности, то трябва да наблюдаваме бум на изследователски кораби с рекламна цел. Някой биха възразили, че едно подобно бизнес начинание ще опорочи чисто научното приложение на космическите изследвания. Това обаче не е така.
Ние като различни хора имаме различни нужди и различни интереси. Ако има учени геолози, който изпадат във възторг от разкритията на Спирит и Опортюнити, то сигурно има и много биолози, който завистливо наблюдават 5 годишната мисия на Червената планета и си задават въпроса какво ли щеше да се открие там ако приборите им бяха така създадени да търсят живот и следи от него?
Сега на последните учени ще им се наложи да чакат до 2018 година, когато и техните въпроси ще бъдат задоволени.Но учени има не само в САЩ. Ако тази държава може да си позволи едно подобно начинание, което да обслужва много добре интересите на университетите Корнел (Калифорния САЩ), в Аризона (Аризонски Университет), Масачузетският техологичен институт или вКолорадо, то другаде по света нямат тази възможност.
Дали едни австрийски, естонски или дори български учени не биха искали да знаят въпросите на отговори, които днес се предоставят само от отвъд океана.
Дали не е възможно да съществуват технологии, които да с толкова евтини, че почти всеки или почти всяка организация да може да изпраща своя собствена мисия до желана от нея планета? Отговорът трябва да се задължително да.
Както един известен учен се беше изказал: Всичко, което не е забранено е задължително! То напълно в този ред на мисли ние трябва да открием начини да намалим цената и да увеличим производителността на космическата апаратура.

Дали това ще бъде с космически асансьор, нова ракета носител или водна ракета, никой не може да предположи.

Но е напълно възможно малки и не чак толкова богати държави да проявят инициатива и наравно с големите да участват в овладяването на космоса.
AstrobioStar05
Uncategorized

Leave a Comment

Your email address will not be published.