Вселена и Живот

Преобразуване на Марс (част трета)

AstrobioStar05
AstrobioStar05
Как би изглеждало едно бъдещо преобразяване на Марс и как би се осъществило то?
Това се получава поради голямата запрашеност на въздуха, породено от редица промишлени предприятия, които се оказват неизменна част от индустриалното развитие на нашето общество.
Парниковия ефект може да бъде предизвикан и от редица химични вещества, които по същият начин като праха могат да задържат слънчевата светлина при Земята. Подобни вещества са хлорфлуорвъглеводородите (фреони). Фреоните са химически вещества широко използвани в химическата индустрия, най-често прилагани към хладилни инсталации като охлаждащи средства.
Те обаче чрез своята роля, на “разрушители”, която изпълняват допълнително спомагат за затоплянето на земната атмосфера. Тяхната основна вреда се заключава в това, че унищожава озоновият слой на Земята и подпомагат безпрепятственото навлизане на ултравиолетови лъчи, които безпрепятствено достигат до Земята.
Използването на фреони за затоплянето на Марс ще бъде най-голямата грешка, която човечеството би направила в опита си да преобрази Червената планета.Самото изхвърляне на фреони в марсианската атмосфера, ще доведе в бъдеще до много по-големи трудности в модифицирането на планетата, отколкото които и да е било друг парников газ. присъствието на фреони само ще затрудни бъдещите поколения, опитващи се да превърнат Марс в обитаема планета.

Този газ, както се спомена има способността да разрушава озона и да пропуска опасните ултравиолетови лъчи до повърхността. Неговото наличие, ще прекрати възможната поява на озон в бъдещата марсианска атмосфера.

Така изпращането на фабрики, които да зъздават там „промишлено“ фреони, които да изпуската в атмосферата, ще унищожи завинаgи възможността Марс някога да бъде обитаем. Друго химично съединение, също кандидатства за газ, който да преобразува Червената планета.
Въглеродният диоксид е може би универсалният химически изпълнител водещ до явлението парников ефект. Ако се направи една статистика може да се установи, че в 90% от случаите на изхвърляне на газове водещи до парниковия ефект на Земята се дължи на СО2. Той е толкова ефективен химически агент, че на него се възлагат основни надежди, като бъдещ “помощник” на човечеството за преобразуването на Марс. Това за което на Земята обвиняваме СО2 на Марс може на да се окаже “манна небесна”.Това химично съединение също не може да обегне от критиките в научните среди.
Въглеродният диоксид веднъж изпуснат в системата на Марс, може да причини също куп неприятности около действието си. Ако на повърхността на Марс има лаборатории и фабрики за създаването му, то остава въпроса, какво ще се случи с планетата, когато неговите концентрации достигнат желаните от нас стойнисти. На повърхността няма растителност, която да преработва токсичният за нас газ (поне в концентрациите, в които ще се намира на Марс).
Тогава ние ще се сдобием с една огромна обвивка от СО2, която смесена с прахта и всевъзможни други химични вещества отделяни в атмосферата на Марс, няма да допуска слънчевите лъчи до повърхността на планетата.
Така възниква опасността огромните концентрации от СО2да се запазят десетки ако не и стотици години в атмосферата и да удължат срока за преобразуването на Марс в една планета годна да поддържа живот.

Ако въпреки това отделянето на СО2се осъществи то той би довел до следните резултати.

Въглеродният диоксид ще позволи затоплянето на Червената планета до температури, които са приемливи за едно нормално съществуване на хора, според нашите разбирания. Като се споменава парниковият ефект, трябва да се отбележи, че в Слънчевата система вече има планета, атмосферата, на която е съставена почти изцяло от СО2. Това е Венера. На Венера се наблюдава пълната противоположност на Марс.
На планетата има свръх количество от този газ. Там той е толкова много и с толкова високи концентрации в атмосферата, че на повърхността на Венера цари непрогледен мрак и температурата надмината в някой области +450С. На Марс няма да се достигнат тези стойности, но дори и минимално покачване на температурата може да създаде много големи катаклизми в тамошната среда.
Погледнато така, парниковият ефект на Червената планета може да се получи по следният начин. Първа стъпка към това ще бъде изпращането на Марс на роботи, които непрекъснато да произвеждат прах ( който на Марс е в изобилие) от повърхността на планетата- Грешка Номер 1.
Машините, които ще бъдат изпратени за тази цел трябва да са с изключителна издържливост и прагматична конструкция, която ще им позволи да издържат на продължителните екстремни условия-
Грешка Номер 2. Големият брой на тези апарати ще доведе до по-бързото запрашаване и повишаване на температурите-
Грешка Номер 3. Марс и днес си е запрашен.Наличието на огромни пясъчни бури на Марс само ще подпомогне този процес на запрашаване. Днес на нас ни е известно, че на Червената планета бушуват огромни ветрове движещи се със стотици километри в час.Освен глобалното “запрашване” на Марс, за да може да се повиши средната температура, то за пълното превръщане на Червената планета в Зелена ще са необходими още много години и колосални средства.
Опитвайки се по този начин да бъде повишена средната температура то ще бъдат необходими около 200 години, за да успеем да я повишим с около 2 до 4 градуса.
Нищожно покачване, като се вземе предвид продължителността на един човешки живот. Този процес ще трябва да бъде ускорен и то в неимоверно бързи темпове.
Средната годишна температура на Марс ще трябва да се покачва с около 0,5- 0,70С на година, ако желаем там до около столетие след започването на този процес там да бъдат изпратени хора!

Опитите да бъдат изпратени каквито и да е мешини на Марс за неговото преобразуване ще изглеждат безсмислени ако няма предварителна подготовка за това.

Апарати запрашаващи атмосферата или изхвърлящи СО2 няма да направят нищо съществено, ако преди това Марс не бъде предварително подготвен за това. Едно бъдещо тераформиране трябва да включва най-вече подготовка на „почвата“ и подпочвените слоеве, тъй като те ще вземет основно участите в тераформирането.
Без ефективен кръговрат на веществата, няма екосистеме, която да поддържа какъвто и да е живот, пък бил и той разумен. Сценарият със учените затворени в стъклени похлупаци няма да може да се реализира за дълго време, освен ако не се намери решение тамошните сгради непрекъснато да се разширяват и укпрепват.Днес на Земята има много микроорганизми, които много добре биха се вписали в марсианските условия и тамошната среда.
На този факт също трябва да се гледа с подозрение, защото организмите в лабораторни условия на Земята се държат по един начин, но никой не би предсказал какво ще е тяхното „поведение“ на една чужда планета като Марс.
В такъв случай, като начало за стартирането на кръговрата на веществата, трябва да се модифицират различни микроорганизми, способни да го извършват в условията на Марс.
Не бива да се подценява и факта, че на Марс ще бъдат необходими и много други помощни средства, които да подпомагат живота на организмите, след като те се захванат с подготовката на кръговрата.Кръговрата на веществата на Земята не е никак прост процес, и затова не може да се изграждат илюзии, че ще бъде такъв и на Марс.
Обсъждайки въпроса с минималното покачване на температурите въпреки огромните усилия, то ние ще трябва да повишим самата температура с около има няма 40-45С. Това ще означават наистина колосални промени на Червената планета. (На нашата планета само повишение на температурите с около +0,5+1 С е повод за сериозна тревога!).

Въздействието върху планета, върху която има такова колосално вмешателство би довело до колосални планетарни катаклизми. Дори и да се достигнат тези температури, то как ще се контролират?

Вмешателството в планетната систем трябва да се извършва бавно и постепенно. Покачването на температурите трябва да става плавно и в равносвесие с всички останали компоненти на атмосферата на Марс. Иначе рискуване да се осъществи ефекта на пружината.
Рязко и бързо затопляне, последвано от рязко и бързо застудяване. Едно краткотрайно затопляне ще окаже своето първо въздействие върху Полярноте шапки на Червената планета. Полярните шапки на Марс са местата, където количествата на СО2 са в големи количества.
Едно неконтролируемо затопляне ще освободи големи количества от този газ под формата на газ в атмосферата, и както споменах ме по-горе рискуване бързо затопляне с непредвидими последици.
Това ще се окаже златният шанс на човечеството да използва тези залежи под полярните шапки за затоплянето на Марс. Изпратени специално за целта космически сонди с нагреваеми термоизточници източници излъчващи стотици градуси топлина ще могат да разтопят седящият там въглероден диоксид. Отделянето на СО2 при изпаряването му ще позволи натрупването му в атмосферата, което от своя страна ще доведе до желания ефект за цялостното затопляне на нашият съсед в Слънчевата система.

Данните изпратени ни от космическите апарати достигнали до Марс сочат, че тамошните полярни области имат достатъчно СО2 под формат на сух лед, който да задоволи нуждите на едно бъдещо затопляне.

Затоплянето на планетата би позволило започването на процеса на “размразяване” на водните маси намиращи се на Марс. Прословутите речни корита, които днес наблюдаваме на Марс отново би трябвало да бъдат запълнени от живото необходимата течност. Всичко това би могло да се осъществи само при температури по високи от нула по Целзий.
След като разгледахме проблема с промяната на климата сега е време да обърнем внимание на необходимостта от вода на Червената планета.
Тази нужда стой също толкова налагащо, колкото и необходимостта от по-топъл климат на планетата. Вода на Марс може да съществува днес само под формата на лед, поради изказаният по-горе факт, че температурите са много под нулата. Тази вода би била концентрирана на полюсите на планетата. Там подобно на апаратите за “подобряване” на климата могат да бъдат изпратени подобни с термоизточници, които да разтапят леда и да го освобождават към местата за събирането й.
Тези места ще представлява огромни низини, които ще бъдат запълнени с нея като по този начин биха се образували големи морета и по-малки наводнени участъци от повърхността на Марс.
Разтапянето на ледовете и настъпателното затопляне на климата “по земен вариант” ще спомогнат за по-бързото “усвояване” на неблагоприятните условия съществуващи на Червената планета. Действайки в пълен синхрон, затоплянето на планетата и допълнителното разтапяне на полюсните ледове ще доведе до повишаване на средната годишна температура с около 0,30С на година. Твърде малко за сроковете, които са си поставили учените.
Затоплянето трябва да бъде ускорено по най-бърз начин.Ускореното затопляне, освобождаването на водата от ледовете, а същевременно с това и СО2, ще наложи спешното “култивиране” на Марс със земни цианобактерии, които да произвеждат кислород, така необходим за земните жители. Освен синьо-зелени водорасли на Червената планета трябва да пристигнат още и пурпурни бактерии. Също така там трябва да бъда изпратени и нитрифициращи бактерии, които да обогатяват почвата на планетата.
Сами по себе си цианобактериите биха свършили много малко работа, затова ще се наложи и изпращането на по-горе описаните бактерии. На Марс трябва да намерят и редица екстремофилни бактерии приспособени към голяма доза радиация и ниски температури, за да подпомогната кръговрата на веществата в околната среда на планетата. Тук трябва мнго строго да се спазва контрола по подбора на специфичните видове бактерии, за да се избегне непредпазливото изпращане на Червената планета на болестотворни микроорганизми, които безпрепятствено да се репродуцират на Марс.Подготовка на почватаПреобразяването на Марс както споменахме по-горе не може да се осъществи само чрез моделиране на атмосферата. Цялостното и пълно преобразуване може да се осъществи само при подготовка на повърхносттните слоеве.
Това не включва само действащ кръговрат на веществата, но и пълно действие от страна на подпочвените води, които да подпомагат именно този кръговрат. една грешка при подготвянето на почвата (макар, че думата почва, не е правилна в случая), може да отдялечи на много години, успешното завършване на тераформирането.
В никакъв случай, там не бива да се използват изкуствени „торове“, който биха подобрили, качествата. В сегашното състояние, на повърхността на Марс преобладават железните съединение.

Днес Червената планета е ръждясала. На това се дължи и загадъчният и цвят.

На своята повърхност има съединения, които много лесно биха убили които и да е жив земен микроорганизъм.
Точно поради това си естество, много изкушаващо е използването на различни химични вещества, които да неутрализират действието на вредните химични съединения и по този начин да освободят път за осъществяването на кръговрата на веществата.
AstrobioStar05
Вселена

Leave a Comment

Your email address will not be published.