Вселена и Живот

Лято на Тритон

AstrobioStar05
AstrobioStar05
Първият по рода си инфрачервен анализ на атмосферата на Тритон показа, че лятото на този спътник е в разгара си точно в южната му полусфера.
Наблюдението показа сезонни промени в концентрациите на въглероден оксид и метан в тънката атмосфера на луната.Европейски екип от учени използвайки Very Large Telescope към ЕКА откри, следи от въглероден окис на Тритон и направи първите изследвания за наличието на метан в тънката атмосфера на Тритон.

Тези наблюдения показват, че макар и тънка атмосферата варира сезонно, удебелявайки се, когато повърхността на планетата е затоплена.

„Открихме реално доказателство, че Слънцето има въздействие върху Тритон, дори и такова разстояние. На Тритон се наблюдават абсолютно същите правила за смяна на сезоните, каквито познаваме и на нашата планета, като разликата е единствено в това, че те се променят много по-бавно „, казва Emmanuel Lellouch, водещият автор на статията в Astronomy & Astrophysics.
На Тритон, средната температура на повърхността е около минус 235 градуса по Целзий, като се има впредвид, че в момента е лято в южното полукълбо и зима в северното.

Когато южната половина се затопля, както е сега тънкият слой от замразени азот, метан и въглероден оксид на повърхността на Тритон сублимира в газ, и удебелява атмосферата на спътника, като този процес прогресира през сезона.

Един сезон на Тритон трае малко повече от 40 години, и Тритон премина в южното си лятно слънцестоене през 2000 година.Основавайки се на размера на измервания газ, Lellouch и колегите му смятат, че атмосферното налягане на Тритон може да е нараснало четири пъти в сравнение с измерванията, направени от Вояджър 2 през 1989 г., когато там все още беше пролет.
Атмосферното налягане на Тритон е между 40 и 65 милибара – или 20 000 пъти по-малко, отколкото това на Земята.
Въглероден окис е известно, че съществува под формата на лед по повърхността, но Lellouch и екипът му открили, че горната повърхност на Тритон представлява слой с обогатен лед- въглероден окис, десетократно по-голям в сравнение с по-дълбоките пластове на планетата, и че именно точно този слой, захранва атмосферата.

Докато по-голямата част от атмосферата на Тритон е съставена от азот (което много прилича на Земята), то метанът в атмосферата, открит от Вояджър 2 в края на 80-те, продължава да играе важна роля в състава на Тритон.

„Климатът и атмосферните модели за Нептуновата луна трябва да се преразгледат основно, сега, най-малко поради факта,че сме намерили въглероден окис и трябва да прерзгладаме ролята на метана“, казва съавтора Катрин де Берг.От 13-те спътници на Нептун, Тритон е най-голямият, като с диаметър от 2700 км (или три четвърти от земната Луна), е седмата по големина луна в цялата слънчева система.
От откриването си през 1846, Тритон е очаровал много астрономи благодарение на геоложката дейност, както и на много от различните си видове повърхносттен лед, За примар може да се даде замръзналият азот,също вода и сух лед (въглероден диоксид) намиращи се на повърхността му.
Интересен факт за него е и уникалното му ретроградно движение.Изследването на атмосферата на Тритон, която е на приблизително 30 пъти по-далечно разстояние от Слънцето, отколкото Земята, не е лесна задача. През 1980, астрономите теоретизираха, че атмосферата на луната на Нептун е толкова тънка, колкото е на Марс (7 милибара).
До преминаването на Вояджър 2 около планетата през 1989 г., се установи че атмосферата съставена от азот и метан, има действително налягане от 14 милибара, 70 000 пъти по-малка плътност от атмосферата на Земята.

Оттогава наземни наблюденияtа върху планетата са ограничени.

Наблюдение на звездните окултации (явление, което се случва, когато една планета премине пред звездата и блокира нейната светлина) показа, че повърхностното налягане на Тритон започва да нараства през 1990-те години.
С развитието на Криогенният инфрачервен спектрограф (Cryogenic High-Resolution Infrared Echelle Spectrograph (CRIRES) както и на Very Large Telescope (VLT в Чили) предостави на европеският екип възможност за извършване на далеч по-подробно изследване на Тритон.
Имахме нужда от чувствителността и способността на CRIRES да разгладаме много подробни спектри на силно разредената атмосфера“, казва друг съавтор Ulli Kaufl. Наблюденията са част от кампания, която включва и проучване на Плутон.
Плутон, често се счита за един братовчед на Тритон и с подобни характеристики, получава подновен интерес от гледна точка на откриването на въглероден оксид, като сега астрономите са настроени позитивно да намерят следи този химикал и в още по-далечни планети джуджета.
Това е само първата стъпка за астрономите използвайки CRIRES да разберат физиката на отдалечени тела в Слънчевата система.

„Сега можем да започнем наблюдение на атмосферата и да научим много за развитието на сезонте на Тритон в продължение на десетилетия,“ казва Lellouch.

Ключови думи: Астробиология, Вселена, Космос, Планети, Живот, Произход, Марс, Луна, Европа, Слънце, Астрономия, Геология, Астрохимия, Екзобиология, Космическа биология, БиологияKey words: Astrobiology, Space, Science, Universe, Mars, Exobiology, Saturn, Geology, Biology, Astrochemistry, Sun, Life, Origin, Planets, Astronomy, Moon, VenusИзточник на информацията: astrobio.net
AstrobioStar05
Планети

Leave a Comment

Your email address will not be published.