Прилики между Европа и Черно море
September 25, 2020
Възможността да съществува живот на Европа (един от големите спътници на Юпитер) може да се окаже също толкова възможно, колкото живота на дъното на Черно море.
Сега знаем,че на дъното на Черно море съществуват едноклетъчни микроорганизми, който оцеляват въпреки наличието на отровният газ сероводород намиращ се там.
Бактериите, които живеят днес на дъното на нашето море могат да преработват сероводорода, чрез изграден в хода на еволюцията си метаболизъм като по този начин получават енергия за съществуването си. Тези микроорганизми оцеляват при много високо съдържание на сероводород. Също така и при високо налягане, най-голямата дълбочина на Черно море е 2273м.
Липса на каквато и да е слънчева светлина, даваща възможност да се използава фотосинтезата също прави живота там непоносимо труден. Въпреки това там съществуват микроорганизми, които могат да оцеляват. Условията на дъното на Черно море,могат да се доближат до известна степен до условията, който днес съществуват на юпитеровата луна Европа.
Тя представлява скална планета, от земен тип и с всичките си параметри е много удобна за изучаване и възникване на живот.
Повърхността на планетата е покрита с лед.
Поради изключително ниските температури, самият лед на повърхността на Европа е твърд като скала. Предполаге се,че под неговата повърхност се намира огромен океан,който може да бъде способен да приюти примитивни форми на живот. Ако такъв океан изобщо съществува, то условията, при който би могло да се намира неговото дъно, биха съответствали поне малко на условията, който наблюдаваме в Черно море.
Огромно налягане, никаква светлина и много високи концентрации на сероводород (като други химични съединения не са изключени да присъстват на дъното на Европа).
Твърдата обвивка на Европа не позволява на евентуално съществуващият океан под нейната повърхност да извършва каквито и де е било движения,макар понякога да се твърди,че е възможно да има приливни и отливни движения в двата края на планетата дължащи се на гравитацията, която и се оказва от Юпитер.
Това означава само, че на нейното дъно могат да се създадат предпоставки, като тези в Черно море.
Щом има живот в дълбините на нашето море, който може да оцелява при толкова тежки условия на средата, то тогава би било напълно възможно и съществуването на живот и на спътника на Юиптер- Европа. Ако там изобщо съществува живот, то той би трябвало да се развива в абсолютно същите химични условия както тези на земята преди милиарди години (или както в дълбините на Черно море), създавайки живот такъв какъвто го познаваме.
Макар днешните изследвания насочени към Европа да са малко то интереса към нея напрекъснато расте.
До днес всяка хипотеза на евентуалното присъсътвие на живот, пък дори и на океан, се оказват само в сферата на спекулациите. Нито една теория не може да замени едно практическо изследване на луната от космически апарати, който да ни предоставятточна и пълна информация за случващото се на Европа.
Не трябва да бъде пропускана и възможността на Европа изобщо да няма океан. Ледовете на този юпитеров спътник могат да стигат и до нейната замръзнала повърхност, както на Гренландия. Възможността тогава е на самата планета да съществуват малки откъсната езера като Восток, разположено в изочна Антарктида.
Това би направило търсенето там още по- сложно а разходите биха скочили в пъти. Изследването на Европа без съмнение ще представлява едно много скъпо начинание. Затова пък едно бъдещо изследване на Черно море и неговото най-дълбока част ще струва само стотинки пред изследването на юпитеровият спътник.
Най-дълбоката част от Черно море, както разгледахме по-горе ще отговори на много въпроси относно биологията по тези дълбочини.
Самият факт, че на 200 метра под неговата повърхност има смъртоносен слой сероводород, представлява една интересна загадка, която трябва да се разрещи. Досега не са известни по сериозни изследвания на нашето море с батискафи. Днес ние знаем много повече за по-големи дълбочини като Марианската падина (около 10 000м) отколкото за самото дъно на Черно море (само 2273 м).
Един добре обурудван батискаф ще може без особенни проблеми да надникне в дълбините на морето и би разкрил пред нас една картина на неочаквани открития. Днес се знае, че не може да съществува живот (многоклетъчен) в областта, където има сероводород. Не трябва да се съмняваме, че много от тези изводи са направени на базата на емпирични изисления, който доказват, че за организми сероводородът е отровен.
Това, може да ни покаже, че едни организми, които са се приспособили от хиляди години за живот на тези екстремни условия на средата.
Ако има едноклетъчни организми, една подходяща експедиция би осигурила допълнителни познания и за неизвестни просто устроени многоклетъчни организми, които да неселяват екстремното дъно на Черно море.
Тук се крие и решението на един проблем с евентуалният живот на Европа. Ако условията на дъното на Черно има организми, който когат да оцеляват при тези екстремни условия, то това е ясен знак, че подобен живот, едно- и многоклетъчен е възможе и на други светове извън нашият.