Антарктида е най-чистото и може би най- непроученото от научна гледна точка място на нашият свят. Територия, незасегната от човешката алчност и егоизъм, тепърва има да ни разкрива за свойте тайни.

Освен едно диво и красиво място на тази доста замърсена планета, Антарктида си остава една много апетитна територия, към която вече са се устремили доста държави.

Трябва да се отбележи, че някой от тях доста отдавна предявяват претенции към белия континет, и като правило то поне днес не могат да се похвалят с кой знае колко големи успехи в неговото овладяване (поне за сега). Въпреки това опитите на отделни държави да сложат ръка върху територии и земи, които принадлежат на всички хора е повече от впечатляващо. Много от нас знаят, че българската полярна станция „Климент Охридски„, е разположена на остров Ливингстън.

Някой сигурно знаят, че точно този остров се намира в ахипелаг от други острови, които носят наименованието „Южни Шетлъндски острови.“Тук някой може да си зададе елементарният въпрос и така да си отговори: Щом има Южни Шетлъндски острови, то сигурно ще има и северни такива. Да, има. Точно тези Шетлъндски острови разположени на север от Великобритания. Това не бива да ни учудва, поради факта, че едноименният архипелаг е открит от англичани, които логично са му дали своето име. Дотук нищо скандално или лошо. Проблемът идва, когато самата държава като Великобритания започне да предявява претенции за тези територии, които по своя характер и закон би трябвало да принадлежат на всички хора.

Претенции са имали преди векове, претенции макар и в един либерален свят като днешният имат и днес. Колоната с държави, които искат да имат поне малко парче от Антарктида не се изчерпва само с една или две държави, които претендират за някаква историческа наследственост на тези земи.

Остров Буве се намира под контрола на Норвегия (той е норвежка задмоска територия). Макар и да се смята за остров, който принадлежи по-скоро към Антарктида, това не пречи в международно отношение той да е под юрисдикцията на Норвегия.

Много хора може да ме упрекнат, че нападам страни като Норвегия и Великобритания, но де факто и кралството държи под свой контрол островите Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови.

Надали някой би спрял някого да стъпи на брега на Сандвичевите острови, с научно-изследователска дейност и цел, но се чудя как ли биха реагирали британските власти, ако някой отиде там и обяви тези земи и острови за своя задморска територия, забивайки своето знаме на най-високият хълм? (тези земи имат точно този статут на британски задморски територии, макар и части от архипелази на Антактида). За тях може да се води дори война. Ако не вярвате питайте аржентинците.

Вероятният ответен отговор сигурно би бил много суров, отнесен до международни съдилища за посегателство на британски територии и прочее.

Е добре, нали тази земя там е на всички или това се оказва поредната лъжа. Макар и със свое представителсто на Антарктида в частност базата на о.Ливингстън, това не ни пречи да се чувстваме гости там.Но не като гости на Антарктида, а като гости на една държава. Точно так би трябвало да се чувстват всички, който стъпят на този изключителен и чист свят, като гости именно на Антарктида.

Разбира се, има и такива хора със силно развито колониално мислене, което не им позволява да се отърсят от мисълта, че могат да загубят белият континент като една поредна материална придобивка. Днес се знае много за това това, че самият континент е богат на ресурси. Това си е основателна причина да искате дори и вие парче от този континент.Огромният интерес към него е точно заради тези му ресурси.

Ако някой си мисли, че едни или други държави имат афинитет към него то не трябва да се съмняват и във факта, че тази привързаност не е заради вечният сняг и яркото Слънце. С това би могло да се обясни и силно развитият интерес от страна на големи петролни компании, които с нетърпение очакват деня, в който всички законови и екологични забрани ще паднат. Което не е непременно лошо стига да не бяха представители на конкретни държави.
Петрол, газ, въглища, злато, диаманти и куп други богатства просто очакват новият си собственик. Кой ще бъде той, само времето може да ни покаже!