Живот под ледовете на Европа
September 26, 2020
Бъдещето изследване на планетите от Слънчевата система, неизменно трябва да включва изследване на юпитеровата луна Европа. Макар и разположена зад астероидният пръстен, Европа е място, където има най-голяма вероятност да открием наченки на живот.
Трябва да се отбележи обаче, че съществуват две възможностти за състоянието на ледената покривка на луната.
Накратко те са: Първо да има малка дебелина на ледената обвивка и второ- ледът да покрива цялата повърхност като достига до повърхността на планетата.
С малки изключения и двата варианта са подходящи за развитието на живот като не се изключват техните плюсове и минуси.Първата и най-благоприятна възможност е на Европа ледът да е с дебелина от само няколко километра.
Това означава, че под него се намира огромен океан от течна вода.
От примерите, които имаме тук на Земята, знаем, че там където има течна вода имаме и живот. Ако се поддържаме към тази логика, то неизменно трябва да отбележим, че изследването на океан под повърхността на Европа, ще бъде прецедент в досегашното изследване на планетите от нашата система (най-малкото заради въвеждането на нови революционни технологии за достигането на самият океан).
Животът такъв, какъвто го познаваме, ще бъде в благоприятни условия за своето съществуване и еволюция. Разбира се, има и много неизвестни относно състоянието на един подобен океан, най-вече по отношение на някой физико-химични параметри, като соленост, температура, дълбочина на самият океан, термални източници, наличие или отсъствие на слънчева светлина.
Ако предположим, че на Европа съществува един подобен океан, то под ледената покривка, която може да е дебела няколко километра, могат да се развият микроорганизми, изцяло приспособени за живот в пълен мрак.
Поради факта, че днес не знаем точната дебелина на ледената покривка, то можем да предположим три направления по които е възможно възникването на живот: Първото е ледът да бъде дебел няколко стотици метра и през него да прониква съвсем малко слънчева светлина и радиационна енергия от Юпитер.
Това би създало предпоставка за възникването на живот разположен непосредствено под ледената покривка.
Той ще се разполага в този тънък слой точно под ледът, където ще получава най-много енергия.
Второто направление е ледът да е дебел няколко десетки километра. Това би прекъснало проникването на слънчева светлина до органичните молекули.
В такива случай в еволюционно направление животът би се развил около термални източници на енергия. Там те биха получавали единствената си по вид енергия.
Последното третонаправление за развитието на живот е ледът да е няколко километра дебел, но достатъчно тънък, за да се пропука и през разкрилият се процеп да попада ограничено количество слънчева светлина.
Тогава попадащата отвън светлина би тласнала една подобна еволюция към миграция към местата, където имаме подобни пропуквания и макар и за кратко наличие на слънчева светлина.
Тези организми биха тръгнали към еволюция, която ги приспособява да предугаждат едни такива пропуквания на леда и по най-бързият възможен начин да се придвижат до там.Втората голяма възможност е на Европа изобщо да не съществува океан.
Може да се окаже от бъдещите мисии, че там има само лед покриващ цялата и повърхност. Това най-малкото би породило негодувание сред търсещите учени, относно възможността на Европа да съществува живот.
При подобен вариант на откритие на Европа не трябва да се правят прибързани заключения, за липсата на всякакъв живот. Леденият свят там може да се окаже също толкова богат на живот, колкото и един течен океан.
Тук на Земята разполагаме с изключителните примери за това.
В Антарктида съществува езеро намиращо се под ледената обвивка на континента. Там на дълбочина повече от 300 метра бяха идентифицирани микроорганизми. Това ни показва, че подобно съществуване на живота е също толкова възможно, колкото и съществуването в течна среда на подповърхностният океан.
Ако на Европа съществуват подобни условия, то неизменно ще доведе микроорганизми, чиято еволюция ще протича, съвсем различно в различните области на планетата. Не е изключето при такъв развой на събитията на Европа, да има отделни езера като Восток в Антарктида и да са свързани по-между си. Те могат да бъдат свързани с канали, чрез които да става обмяна на микроорганизми, а оттам и на генетична информация между отделните езера.
В такъв случай една подобна еволюция би тласнала микроорганизмите, към развитието приспособления за прокопаване на твърдата ледена обвивка и т.н.Картина: БГ-УикипедияОт направените наскоро открития на НАСА се установи,че живи многоклетъчни организми могат да съществуват на стотици метри дълбочина под ледената покривка на Антарктида.
Това може да потвърди някой наши хипотези относно наличието на живот на Европа.
Проблемът с наличието на подводни термални източници на енергия стой на дневен ред. Такива имаме на земята. На съседният на Европа Йо има действащи вулкани от сяра.
Напълно логично (което не означава вярно) на Европа да същестъвуват подобни термални „центрове” около, който да се развива живот. За едни такива примери може да се прочете повече тук.
Остава малко д хвърли поглед за една възможност на юпитеровата луна да съществува живот. Откриването на живот на Европа не трябва веднага да бъде фаворитизиран като един независим източник на материя в слънчевата система различна от тази на Земята.
Ако за момент предположим, че живот се открие и той има всички характеристики на земният такъв с идентични ДНК-код и белтъчен състав, трябва да обърмен внимание на това.
На Земята живота има 3 милиарда години преднина пред останалите планети.
За това време е напълно възможно спори на живи микроорганизми и растения да са достигнали Европа и да са я колонизирали.
Това трябва да разберем, ако не искаме един ден да се объркаме още повече като открием живот на съседна планета и след това на базата на направените открития започнем да го търсим във Вселената на базата на данните, който имаме на Земята и Европа.
Изложените предположения отбелязват само условните обтоятелства за съществуването на живот върху и под ледената обвивка на юпитеровата луна.
Тези хипотези не могат да заместят бъдещите изледвания на спътника.
Тези проучвания на нейната „геология” и биология трябва да бъдат основна задача на космическите изслеователски центрове по света.