„Новата златна треска“ във Вселената
Планини от никел, мед, кобалт, желязо и злато. Морета от диаманти.
Огромни запаси от сяра и нейните производни можещи да се превърнат в най-различни химични продукти от икономическо значение.
И още метан, хелий-3, етан, амоняк, азот, и още какво ли не в промишлени количества. Не на последно място и най-важната съставка на живота, такъв какъвто го познаваме- водата.
По-горните редове изброяват една малка част от огромните богатства, които се намират само в нашата Слънчева система, без да се разпространяваме вън от нейните граници.
Ние тук на Земята не си даваме представа, че на не много голямо в космически мащаб разстояние от нас има буквално планини от злато и диаманти, за които би си мечтал един златотърсач само в най-смелите си мечти. Това обаче е вярно и такива планини не само че съществуват, а същетствуват много близо до самите нас без дори и да предполагаме за това. Кобалт, Никел.
Не всичко обаче е само злато и диаманти.
В нашата Слънчева система има и много от най-често използваните от нас метали, без които не можем в ежедневието си. Метали като никел, кобалт, мед,титан, желязо и др.
Тук на Земята те са скрити дълбоко в земните недра и още много дълго ще ги добиваме, обработваме и рециклираме. Това е добре за икономиката, но още по-добре би било ако можехме да докараме само един единствен астероид, който съдържа в пъти повече от всички ценни за нас метали тук на Земята.
Мед
Цената на един подобен астероид може да надхвърли няколко трилиона долара, а както знаем с кризата напоследък, това би било много добре дошло за някой държави. Ако погледнем реално тук не става въпрос дори и за злато или планини от диаманти, а за най-обикновенно желязо, такова каквото предаваме в пунктовете за вторични суровини.
Неизмерима ще е икономическата полза, за хората, които първи ще се сдобият с възможността да си „уловят“ астерид и в буквалният смисъл на думата да го нарежат и продадат на „скрап“.
Но само метали ли можем да добиваме от Космоса около нас?
Отговарът е категорично не! Всяка една дейност на човек се нуждае от суровини и ресурски, които според някой учени ще бъдат в дефицит, след няколко десетилития или дори някоко столетия.
Това от днешна гладна точка ни се струва отдалечено, но според някой има вероятност дори да се изправим пред дефицит от силициоев диоксид (!) след някое друго хилядолетие.
Да подчертаем, че силициевият диоксид е пясъкът, на който стъпваме по плажовете на нашето черноморие или където и да е било другаде по света.
На Венера има изобилие от сярна киселина и сулфиди, който можем да използваме в нашата промишленост, като добиването и е практически безплатно.
Де факто и де юре никой не може да ти каже „не взимай нищо от атмосферата на Венера„, ако можеш да си позволиш технически.
Злато
Същото е и с атмосферите на Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Те са отворени за икономичекска и научна разрабока.
Казано по-общо те са свободни за каквато и да е била дейност!Засега обаче вероятност да се изправим пред дифицит на силициев диоксид например не съществува, но на преден план излизат някой други важни опасения.Възможно ли е в обозримо бъдеще да се изправим пред недотиг на вода или енергия?
Напъно възможно, имайки предвид днешните темпове на развитие, с които Китай, Индия и Бразилия, навлизат в световната икономика и пословичното прахосване от страна на американците.
Дори и днес да съществуват модерни механизми и инсталации за преработка на водата (очистване, обезсоляване и прочие), то в един момент ще ни бъде много по лесно и икономически по-изгодно да си „докараме“ вода от Луната или от някой астероид. Сега това си е разбира се научна фантастика, но след някое друго столетие ще си е ежедневие като презокеанските полети днес.ДиамантМного преди да „свърши“ водата обаче се задава един друг проблем за решаване, който ще ускори много процеса за търсене на начини да транспортираме ценни вещества от единият край на Слънчевата система до другият. Нарастващите нужди от енергия са катализатора, който ще ни изстреля към съседните спътници и планети в търсенето на начин да задоволим най-елементарните си нужди независимо дали искаме или не.Само си представте един свят в които ще трябва да се къпете със студена вода (щото няма газ, която да затопля водата) или да ходите пеша вместо да използвате градски транспорт от точка А до точка Б съгласете си, че не е най-хубавото място за живеене. Всичко това съчетано с капризите на времето, я няма вятър, я няма Слънце или достатъчно големи вълни за захранването и на без това скъпите алтернативни източници на енергия!
Днешната икономика се уповава на енергията (била тя петрол, газ, от слънчеви колектори или от АЕЦ) няма значение.
Тя ни е необходима тук и сега.И докато златото и диамантите във Вселената, не са ни толкова необходими и могат само да увеличат нашето нетно богатство, то енергията ни е крайно необходима.
Дали ще бъде хелий-3 от повърхността на Луната или метан докаран от Титан или Юпитер, няма значение. Единствено условие е да се достави до Земята или бъдещите й колонии и да е на приемливо ниска цена, така че да е конкуретна и да задоволява нуждите ни от енергия.