Още една компания с амбиции за усвояването на Космоса
Тази седмица стана ясно името на още една компания готова да вложи усилия и ресурси за усвояването на Космоса.
Golden Spike е най-новото попълнение в редовете на компании, като SpaceX, Virgin на милиардера Брансън, Planetary Resourses и Mars One, някои от които преди почти година заявиха своите амбиции да изпратят хора на близките ни планети и астероиди, където повече или по-малко да се занимават с комерсиални дейности.
Най-новата компания в областта твърдо се придържа към своите принципи да използва естественият ни спътник за икономически цели, и да закара хора там най-късно до 2020 година.
В компанията личат имената на Джери Грифин (Gerry Griffin), бивш ръководител на програмата Аполо, а Алън Стърн (Alan Stern), е президент на Golden Spike и бивш ръководител на научните програми в НАСА. Все сериозни имена със сериозни биографии, които дават заявка за бъдещ успех на начинанието.
Екипа е доста силен и е много вероятно наистина да осъществи едно подобно намерение, в близките 8-10 години.
Като се има впредвид техният опит, трябва да отбележим, че е много вероятно да открият бързо партньори в това си начинание.Като прагматични хора от екипа на Golden Spike, се целят във високите етажи на космическите изследвания и транспортирането на хора до Луната.
Компанията има за цел да си сътрудничи с космически агенции и представителства от цял свят, които нямат възможност да развиват самостоятелни скъпоструващи космически програми.
В различни изявление по медиите се споменават цифри от порядъка на 500 милиарда долара, което е праговата цена за „доставянето“ на хора на Луната.
В нея са включени всички технитечки дейности, необходими за успешното реализиране на този проект. Както личи, тази сума наистина е непосилна за „обикновенните“ хора, но с подкрепата на различни правителства и компании, може да се окаже и не чак толкова голяма.
За разлика от Mars One и донякъде на Planetary Resourses, Golden Spike има най-големи шансове за успех предвид поставените си цели.
Луната е на сравнително близко разстояние, и средствата да се достигне не са така големи, както една експедиция до Марс или някой астериод. Това обяснение дава надежда, че след 10 години можем да видим първата частна космическа разходка по лунната повърхност.