Проблеми пред колонизацията на Луната
Колонизацията на Луната, няма да бъде лесно начинание, но към днешна дата не е невъзможно начинание.
Разполагаме с технологии, които отново могат да ни отведат до нея, но и трябва да се отбележи, че въпреки това, няма да е толкова просто колкото изглежда.
Дългосрочнотo човешко присъствие на Луната ще трябва обаче да реши ред проблеми, които са важна част от пълноценното усвояване на лунното пространство. Сред проблемите са: липсата на атмосфера, ниската гравитация, високата радиация, неблагоприятни физични условия като лунния прах и други фактори.
Атмосфера и магнитно полеАтмосферата и магнитното поле на Земята задържат голяма част от слънчевата радиация и не й позволяват да навреди фатално на живите организми.
В атмосферата също така изгарят и много микрометеорити, което е невъзможно да се случи на Луната към днешна дата.
Макар и да съществува крайно слаба атмосфера на Луната, то тя не е в състояние да спре навлизащи в нейното пространсто метеорити нито да спре силната радиация.Слабата гравитация пък създава опасност от увреждане на опорно-двигателната система и може да доведе до преждевременно връщане на хората от Луната към Земята.
Днес знаем, че астронавтите, които пребивават продължително време в Космоса губят костна и мускулна маса.
Ако това се случва и на Луната въпреки наличието на все пак слаба гравитация, ще е необходимо да се изгради специална инфраструктура, която да бъде гарант за здравето на първите колонизатори, което както изглежда ще струва значителна сума.
Макар и слаба, лунната гравитация, все пак съществува и към днешна дата, не знаем как тя би се отразила на продължително човешко пребиваване.
Една евентуална колония на Луната, не би могла да съществува без решаването на проблемите свързани с атмосферата.
Дали това ще бъдат специални изпратени модули от Земята, или създадени на място жилища”, ще се прецени когато вече имаме изграден цялостен план за изпращането на хора на Луната.
Решаването на този проблем ще бъде и първата крачка към постоянното заселване на Луната.Радиация и микрометеоритиЗаплахата от висока радиация и метеоритни атаки, не позволяват да се създадат бързо условия за нормална колонизация към настоящия момент без адекватни предпазни мерки.
Опасност представляват и периодичните слънчевите изригвания (потоци от протони и други частици), които могат също да представляват заплаха за бъдещите колонизатори чрез високите нива на радиация. Това изисква изграждането на подходящи укрития, за хората пребиваващи в тази обстановка.
Такива дори и сега има създадени (като дебели оловни, водни и циментови стени), но тяхното пренасяне на Луната ще струва изключително скъпо.
Тяхното изграждане на място е най-логично, но все пак изисква технологично време, което за съжаление няма да бъде малко и първите колонизатори ще бъдат подложени на тежкото влияние на радиационния фон.
И ако микрометеоритите и слънчевите изригвания може и да са сравнително рядко срещано явление, то много по-голям е проблемът с постоянния радиационен фон на нашият естествен спътник.Изчисленията показват, че астронавти пребиваващи на Луната само след 100 часа на нейната повърхност има вероятност да развият сериозни последици за здравето си, като получат радиационна доза равняваща се на 0,1 Gy. В случай на слънчево изригване тази доза може да бъде получена за няколко минути.
Това би предизвикало остра лъчева болест.
При това положение тя настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy. А доза от порядъка на 10-20 Gy, поета наведнъж, е смъртоносна за човека.
Както виждате при тези показатели е много опасно пребиваването на човек в лунна обстановка, без предпазни средства, а за колонизация се изискват престой повече от 100 часа.И все пак трябва да се спомене, че на Земята има организми, които могат да понесат големи дози радиация, без това да им повлияе съществено. Такива животни са вездесъщите хлебарки, но и висши организми като плъховете.
Тези животни могат да бъдат безценен източник на информация, свързана с продължителният престой на хора на Луната.
Отделен проблем свързан с физичните фактори на Луната, представлява лунния прах. Той сам по себе си е значителен фактор, който не бива да се подценява от бъдещите продължителни мисии.
Самият прах се състои от остри частици (тъй като го няма изглаждащия ефект от ерозията), а също така има и електростатичен заряд.
В резултат на това лунния прах прониква навсякъде а и е с абразивен ефект, който значително намалява живота на различните механизми. Проникнал в белите дробове на човек, той става заплаха за неговото здраве. Продължителното пребиваване на Луната, неизбежно ще доведе до поемането на известни количества от него.
Това се дължи на факта, че колкото и добре да действат почистващите средства на един лунен модул, то все пак чрез рутината която ще се изгради, става почти невъзможно, да не се внесе известно количество лунен прах от членовете на колонията, а това ще бъде едно постоянно действие, без което няма да може да се влезе в лунния модул.
Заключение
Проблемите за решаване не са малко, а тук са застъпени само малка част от тях, което има по-скоро цел да ги рамкира и обяви, отколкото да ги разгледа в тяхната същност, но чрез адекватни действия,могат да се намерят решения на много от тях. Напоследък, бяха обявени имената на много компании,които имат интерес да развиват дейност именно на Луната. Частната инициатива насочена към Луната е все още в своето най-ранно развитие, но един ден ще имаме ресурсите да изпратим, човек на нашия спътник, което да доведе до нова голяма крачна на човечеството.