Животът сам по себе си е едно уникално събитие, както в историята на Земята така и в цялата история на Вселената. С неговото възникване се дава началото на нещо съвсем ново и необикновено, нещо което никога не е съществувало до този момент и непознато в историята на Вселената.

Развитието на този живот обаче е стигнало още по далеч в своята история, като след продължителната и трудна еволюция е достигнала до развитието на разума. Днес, ние, хората можем не само да наблюдаваме и описваме сложните процеси и явления около нас, но сме и в състояние да реконструираме и да попълним знанията си до голяма степен за ранната история на Вселената и Живота.

Един кратък поглед върху нашата Слънчева система може да ни покаже и обясни много от явленията, които съпътстват нашият живот като биологично явление. Именно този живот и в тази му форма, в която го познаваме днес се е зародил и развил според днешните разбирания, точно на третата планета по отдалеченост и петата по големина в Слънчевата система.

Защо животът се е зародил точно на нашата планета и не е ли могъл да възникне някъде другаде?

Когато четете тези редове, могат да възникнат недоразумения най-вече заради липсата на емпирични доказателства, но по-долу ще разгледаме всички възможности, които съществуват за възникването и развитието на живот.

Например, когато се разглеждат възможностите за развитие на живот на Меркурий се използват познанията ни за живота на Земята и логически изводи от типа, че живот на Меркурий не е възможен само защото не познаваме форми на живот, които да издържат крайните абиогенни условия на тази малка планета. Това, че не познаваме живота в детайли не означава, че трябва с лека ръка да отхвърляме възможността да съществува  живот в среда непозната на нас.

Разглеждайки възможностите за живот на други небесни тела стигаме логично до най-големият от проблемите, които ще разглеждаме. Що е живот? Каква е дефиницията, и как можем да го разпознаем в безкрайната Вселената? Също важен въпрос е как да го търсим, след като не знаем как изглежда и какви са неговите основни функции, освен тези, които познаваме?

Засега имаме само относителни предположения, какво представлява „живота” и макар и да има много предположения за неговото дефиниране, още сме далеч от това да кажем, какво точно той. Ако бихме имали възможността да познаваме други форми на „живот” открити независимо извън нашата планета, то тогава задачата можеше да изглежда по-лесна.

Тогава и дефиницията за това, какво е живота ще да придобие реални измерения. Засега такива обаче няма и сме длъжни да се съобразяваме само с фактите, с които разполагаме тук на Земята.

Това е и причината много често да се споменава израза „живот, такъв какъвто го познаваме”. Защото другата алтернатива е да съществува и „такъв, какъвто не познаваме”. Всичко това, комбинирано с безкрайността на Вселената е твърде вероятно.

Днес имаме само косвени доказателства за това, къде може да съществува живот в нашата Слънчева система и дори във Вселената.

Предполагаемите обитавания като Марс, Европа, Титан, могат да ни послужат като ориентир, но освен тях има и още много други, също толкова интересни места, където може да бъда обитание на живот. Съсредоточаването върху определени „места” в Слънчевата система е оправдано на фона на изключително малкото пари, които се отделят за изследването на Слънчевата система и непропорционалното разпределение на държавите, които имат интерес от това да изследват космическото пространство.

Независимо от това, какво знаем за околното ни космическо пространство, засега трябва да отбележим, че познанията ни не са и толкова малки, най-вече поради факта, че можем да разсъждаваме над това, какво би представлявал живота извън пределите на нашата собствена планета.

Именно на тези познания се позоваваме и предполагаме, че макар и да не знаем за всички възможни форми на живот, които съществуват и това от което са изградени, то можем да твърдим, че „те” не биха се различавали много от това което сме виждали на Земята. Ако сравним един човек с една секвоя (или медуза, гълъб, папрат) и с една актиния, то на пръв поглед никое от тях няма нищо общо с останалите.

Различават се толкова много по морфологични признаци, че можем да ги отнесем към същества от различни светове. Разликите в разума, който ги изследва ще бъдат толкова много, че едва би стигнал до извода, че наистина са от една и съща планета. Те обаче не само, че са от една планета, но имат и още много прилики по-между си. Изградени са на въглеродна основа и използват само и единствено ДНК, за да пресъздадат своите поколения. От тази гледа точка между тях няма разлика. Казано по друг начин, то ние сме роднини, много далечни, но все пак роднини.