Вселена и Живот

Планетите в Слънчевата система- Меркурий

AstrobioStar05
AstrobioStar05

ПЛАНЕТИТЕ В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА


МЕРКУРИЙ

Първата по отдалеченост планета и осма по-големина в Слънчевата система е Меркурий (съгласно съображения, при който в подредбата на планетите все още фигурира Плутон). Той е един безжизнен свят съставен главно от скали и метал. Поради прекомерната му близост със Слънцето, възникването на живот на Меркурий днес изглежда невъзможно и поради този факт, той  отпада от списъка с планети, на които е възможно възникването на органичен живот, при който има възможност и среда за еволюция в естествени условия.

Защо на Меркурий не може да възникне живот, такъв какъвто го познаваме?

Както вече споменахме близостта на Меркурий до Слънцето се явява много голяма пречка за възникването на живот на неговата повърхност. През деня температурите на планетата могат да достигнат до около +180 +200 С, което е пагубно, за какъвто и да е органичен живот на повърхността. Тази висока температура би изпарила всяка органична молекула, на  повърхността му. „Вечер” на повърхността му се забелязва обратният вариант на деня. Температурите падат екстремно до – 400 оС, също неблагоприятно за развитието на живот. Огромният интервал между температурите през „деня” и „нощта” са пагубни за всеки живот. Такъв каквъто го познаваме.

За сравнение със Земята разликата в интервалите на температувата са едва няколко десети.

Тези промени са по- неблагоприятни дори и от постоянно ниските или постоянно високите температури на други планети. От днешна гледна точка няма физическа възможност за развитието на органични молекули, които в даден етап на еволюцията да доведат до възникването, на какъвто и да е било живот.

Друг основен проблем, е че на Меркурий практически липсва атмосфера (в случая с тази планета самата атмосфера е крайно разредена, съставена основно от атомен водород, хелий кислород, натрий и калий в разредени концентрации), която да защитава планетата от изключително вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи облъчващи планетата.

Самата първична атмосфера на Меркирий се разпръсва малко след формирането на планетата, както поради малката гравитация и виската температура на повърхността, така и заради ефектите оказани от слънчевият вятър. Дори и при сега съществуващите условия на планетата там могат да се открият следи от водни пари доставени на повърхността от паднали комети. [1,2]

УВ-лъчите биха били не по-малко убийствени за всяко живо същества, което вероятно би обитавало повърхността на Меркурий. Първата планета в Слънчевата система буквално се „къпе” в чудовищното количество радиация, което приема от Слънцето. Слънчевата енергия, която достига до Меркурий, е 8.9 пъти по-голяма за единица площ от тази на Земята и се равнява на 9126,6 W/m²

Има хипотези, които твърдят, че Меркурий всъщност не е планета в цялостният смисъл на думата, а остатък от ядро на съществувала в миналото по-голям космически обект,  базирайки се на високото съдържание на желязо, което се среща на планетата. Първата хипотеза отбелязва, че Меркурий първоначално е имал пропорционално количество силикати и метали подобно на повечето метеорити и приблизително 2.25 пъти по-голяма от сегашната си маса.

Скоро след формирането си обаче той вероятно се е сблъскал с малка планета, приблизително 6 пъти по-лека.

В резултат на това Меркурий е загубил по-голямата част от първоначалната си кора и мантия, оставяйки диспропорционално голямо желязно ядро. Според друга теория Меркурий се е формирал много рано в слънчевата мъглявина, преди потокът отдавана от Слънцето енергия да се стабилизира. Първоначалната маса на планетата е била около 2 пъти по-голяма. Когато младата протозвезда и бъдещо Слънце се е сгъстила достатъчно, то температурите в близост Меркурий са били 2500–3500 K и дори може би 10000 K. По-голямата част от скалния повърхностен материал на планетата буквално се е изпарила от високата температура, формирайки атмосфера от “скална пара”, която от своя страна бързо е била отнасяна в междупланетното пространство от интензивния мъглявинен вятър.

Дори тези факти да бъде потвърдени от днешните учени, това означава, че дори да е имало някакви елементарни органични молекули и дори нещо, което звучи още по-невероятно- примитивен живот, то той би бил унищожен още тогава от чудовищния сблъсък!

Без съмнение Меркурий е преживял доста сериозни колизий през своето съществуване. Мега катастрофите на който е ставал свидетел само са го отдалечавали от възможността на неговата повърхност да възникне живот. Макар и да има някой прилики с ранната Земя, Меркурий не би бил способен да стабилизира и създаде предпоставки за възникването и развитието на живот на неговата повърхност.

Това са само една малка част от всички причини, които обясняват защо на тази най-близка до Слънцето планета, е невъзможно да възникне живот.

Има много автори, който пишат за възникването на отделни “цивилизации” на места като Меркурий, но дори и при такива условия, всичко написано си остава в сферата на спекулациите и фантастиката, които могат да подклаждат интереса на широката публика. Никои от тях обаче не си дава сметка за реалното състояние на планетата и факторите, които действат на нея.

 Колонизация на Меркурий

Много е възможно на определен период от развитието на човечеството тази планета, да бъде колонизирана и подложена на по обстойни проучвания. Има предположения, че “почвата” на Меркурий съдържа големи количества хелий 3, който може да се използва, като източник за ядрен синтез на енергия на Земята и да бъде двигател на бъдещата икономика на Слънчевата система.Смята се, че обвивката на планетата е богата на желязо и на магнезиеви силикати[3] с високо съдържание на ценни минерали, силно концентрирани в руди.[4]   

Разположението на Меркурий е такова, че излагането му срещу слънчевите лъчи може да погуби всичко живо. При създаването на тези условия най-подходящо и уместно би било разполагането на човешки бази на неговата повърхност може да се извърши само в по-големи кратери на полюсите или под повърхността. Дълбочина от около 500 до 800 метра под повърхностният слой на планетата може да се окаже гостоприемна среда за съществуването на хора и създадената от тях икономика[5]    .

Липсата на реална атмосфера, близостта до Слънцето и дългите слънчеви дни (176 земни дни) водят до значителни предизвикателства към бъдещото колонизиране на планетата.

Постоянната колония почти със сигурност ще бъде ограничена само в полярните райони на планетата. Създаването на колония на Меркурий ще бъде много по-голямо предизвикателство от създаването на подобни колонии например на Марс. Докато на Червената планета има възможност за Тераформиране/Преобразуване, на Меркурий, ще бъде много по-сложно и трудно.

Те биха показали със сигурност, кои хипотези са верни и кои ще отпаднат по естествен път след проучването на планетата. Засега единствената информация с която разполагаме за Меркурий ни е предоставена от “Пайниър 10”, посещавал тази малка планета през 1976г и MESSENGER през 2008 и 2009 година.

 

Къде да търсим живот на Меркурий?

 

Примери и сравнения със земни местообитания подобни на меркурианската среда: Исландия, Гренландия, Сахара, Атакама, Антарктида и др.

 

  1. Hunten D.M., Shemansky D.E., Morgan T.H. (1988), The Mercury atmosphere, In: Mercury (A89-43751 19-91). University of Arizona Press, p. 562-612
  2. Hunten D.M., Shemansky D.E., Morgan T.H. (1988), The Mercury atmosphere, In: Mercury (A89-43751 19-91). University of Arizona Press, p. 562-612 взето от Уикипедия.
  3. Eric H. Christiansen and W. Kenneth Hamblin, „Exploring the Planets“, 2nd ed.;    Prentice Hall, 1995, p. 133
  4. Stephen L. Gillett, „Mining the Moon“, Analog, ноември 1983
  5. БГ-Уикипедия-http://bg.wikipedia.org/wiki/Меркурий_(планета)
AstrobioStar05
Планети

Leave a Comment

Your email address will not be published.