Небесно покритие на финалната извадка от 1341 звезди, притежаващи планети (жълти маркери), показано в галактични координати, наслагано върху инфрачервената карта на 2MASS (с любезното съдействие на ESA/Gaia/DPAC). Забележителната свръхплътност съответства на следата на мисията „Кеплер“ (Borucki et al. 2010).

Ние количествено определяме радиалното смесване при звездите-домакини на екзопланети и изследваме връзките между средата на раждане, орбиталната еволюция, планетарната архитектура и галактичната обитаемост. Създадохме хомогенен каталог чрез кръстосано съпоставяне на Енциклопедията на екзопланетарните системи с астрометрията от Gaia DR3 и инфрачервената фотометрия от 2MASS и AllWISE. Орбитите на звездите бяха интегрирани с помощта на Galpy.

Радиусите на раждане на звездите бяха изведени чрез комбиниране на модели за галактично химично обогатяване с обобщения адитивен модел, представен в Статия I. Звездите-домакини на гигантски планети предпочитателно проследяват вътрешно-галактични места на раждане, докато звездите-домакини на кафяви джуджета обхващат по-широк, по-малко локализиран диапазон от радиални измествания. Системите само с каменисти планети показват по-малки радиални екскурзии и по-малко централно концентрирани радиуси на раждане, докато системите каменисти+гигантски са междинни, запазвайки по-силна връзка с вътрешно-дисковите среди на раждане в сравнение със системите само с каменисти планети.

Също така установяваме, че мигриращите навън звезди-домакини имат по-компактни външни открити спътници в сравнение с мигриращите навътре, като немигриращите са по средата. Тази тенденция остава предварителна поради хетерогенни отклонения в откриването. Звездите-домакини на гигантски планети запазват силна връзка с богатите на метали вътрешно-галактични среди на раждане, докато звездите-домакини на кафяви джуджета обхващат по-широк диапазон от радиални измествания, а системите само с каменисти планети са по-малко централно концентрирани.

По-старата възраст на звездите-домакини на каменисти и каменисти+гигантски планети, особено сред мигриращите навън, ги прави полезни референтни популации за бъдещи търсения на обитаемост и техноподписи. Динамично нагрятите звезди-домакини, родени във външната Галактика, показват, че системите, притежаващи планети, могат да оцелеят при значителни галактични смущения, въпреки че дали техните архитектури запазват причинно-следствени отпечатъци от тази еволюция остава несигурно. Не е открита ясна връзка между радиалното изместване и броя на откритите планети.

Автори:
Хуан Хосе Гарсия-Делгадо, М. Л. Л. Дантас, Исабел Реболидо, Родолфо Смилянич

Бележки:
Представено за публикуване в A&A. Коментари са добре дошли. Съкратен абстракт, за да отговаря на изискванията на ArXiv.Астрофизика на галактиките (astro-ph.GA); Астробиология и планетарна астрофизика (astro-ph.EP); Слънчева и звездна астрофизика (astro-ph.SR)

Цитиране:
arXiv:2607.07787 [astro-ph.GA] (или arXiv:2607.07787v1 [astro-ph.GA] за тази версия)
https://doi.org/10.48550/arXiv.2607.07787