Ако искаме да намерим живот в Слънчевата система като например на Енцелад, първо, трябва да се уверим, че не сме открили микроорганизми прелетели от Земята.

За да се избегне това, учените обмислят как да се избегне замърсяването на каквито и да било инструменти, предназначени да търсят следи  от живот в други светове или луни.

Това важи дори за мисии, които вероятно никога няма да летят.

Сега е започнала работа по концепция върху мисия за откриване на живот в Енцелад, като се знае, че трябва много да се внимава какъв ще е хипотетичния космически кораб от Земята.

Екипа, който е разработил концепция за мисия с наименование Enceladus Orbilander, който може да обиколи луната на Сатурн,
и след това да кацне върху ледената ѝ обвивка, докато търси признаци на живот.

По време на тези две фази на мисията екипът трябва да обмисли насоките за планетарна защита, които имат за цел да намалят възможността космическия кораб да отиде в обитаема среда и там да “засее” там земен живот.

За да осъществи на тези насоки, екипът има три задачи пред космическия кораб: как да поддържа безопасна височина по време на орбиталната фаза, как да избегне кацане на  деликатно място на ледената кора и какво ще се случи с космическия кораб, след като приключи своята мисия.

Океан под леда

Уязвимостта на Енцелад е неговият подземен океан, който излиза в космоса чрез шлейфове в южното му полукълбо. Този океан е дом на органичната химия,  водата и енергията, тоест трите компонента, които учените са определили като решаващи за живота. Но ако там попаднат някои земни бактерии те биха могли да процъфтяват, превръщайки се в кошмар за астробиолозите. Така че независимо дали е в орбита или на повърхността, от решаващо значение е да се гарантира, че космическият кораб ще стои далеч от този океан.

Въпроси за края на мисията

Космическият кораб “Касини” на НАСА, например беше разбит в атмосферата на Сатурн, като по този начин се предотврати замърсяването на Енцелад със земни бактерии. Финалът на Орбиландър би бил по-малко драматичен, тъй като мисията в крайна сметка ще кацне на Енцелад.

Това увеличава залозите при избора на място за кацане. В допълнение към тоеа, че мястото за кацане ще разполага с убедителни научни данни и е  безопасно за самото приземяване, екипът също трябва да гарантира, че космическият кораб може да остане там за неопределено време, без никога да влиза в контакт с  подземния океан на Енцелад.

Това ще позволи на космическия кораб да замръзне на място, без да е необходима допълнителна планетарна защита.

Трябва да сме сигурни, че няма да се кацне в твърде “топла” зона, като ивици, например в паралелните разломи, около южната полярна област на Енцелад.

Борба със замърсяването

За мисия, която се стреми да открие признаци на живот, летвата е по-висока от простото неразпространение на земната биология в друг свят. Екипът също така трябва да бъде
уверен, че интригуващите ни открития на Енцелад всъщност са от Енцелад, а не сигнал от Земята, дошъл при пътуването.

Ключова част от постигането на тази цел е поддържането на космическия кораб възможно най-чист преди изстрелването. Но без значение, колко внимателен е екипът на мисията,
някакъв биологичен материал ще остане.

Никога не може да има идеално чист космически апарат.

Екипа на Orbilander е изградил начин, за да увеличи увереността си в потенциални открития на живот в Енцелад, план за инструментите, да се тестват, включително, например,  с празни проби.

Но тези техники са готови да отидат до ледената луна и луната е готова за тях. Мисля, че е наистина вълнуващо време да се занимаваш с откриване на живот.

Това е вярно, въпреки че няма нито един инструмент, който учените могат да изпратят на Orbilander или друг космически кораб, за да разгадаят тайните на астробиологията.

Няма нито един инструмент за откриване на живот, при който просто са се натисне един бутон и след това да се устаниви, че там има живот или не.

Това би било страхотно, но просто не съществува. Вместо това трябва да измислят няколко различни начина, за да предоставим достатъчно доказателства, за да се убедим.

Обосновките за откриване на живот, вградени в концепцията на Orbilander, разчитат на шест инструмента. Въпреки че може да се бърза да се подготви за изстрелването в
края на 2030-те, космическият кораб трябва да може да разпознае живота – ако има живот, който да се разпознае без него.

Източник на информация:

1.https://www.space.com/enceladus-orbilander-life-detection-planetary-protection