Научна част

Обект, задачи и методи на Астробиологията

Астробиология още екзобиология, космическа биология, биоастрономия.

Като самостоятелна наука астробиологията възниква в средата на 20-ти век, макар, че нейните корени могат да се проследят и в 19-ти век и в по-стари времена. В хода на своето развитие постепенно тя е формирала, както и всяка научна дисциплина, своите специфични обекти на изследване, задачи и методи, с който борави.

Днес първоначалният смисъл на името й като наука за живота във Вселената и неговото развитие може да се разглежда като исторически възникнало, и е достатъчно пълно отразяващо същността на нейните специфични характеристики като самостоятелна наука.

Предмет или обект на изследване на астробиологията са възможностите за развитие на живот във Вселената, начина на възникването на живота и условията за неговият произход, неговото разпространение, същност и бъдеще. Обект на изследване от астробиологична гледна точка представляват и организмите от чужди планети (макар и неустановени с днешна дата), както и приспособимостта на живота от Земята към космическите условия на живот.

Основната задача на тази научна дисциплина е познаването на специфичните обекти и процеси на създаване, развитие и приспособяване на живота в други космически и планетарни състояния, непознати на хората до този момент. Като основна задача пред астробиологията се откроява търсенето на точните механизми на произхода на живота. Като подзадачи могат да се изтъкнат и целите за получаването на информация, която може да бъде използвана от човека с цел биотехнологични и търговско-промишлени цели, в далечно бъдеще, при евентуална колонизация на близкото космическо пространство.

Специфични методи на астробиологията, наред с цялото разнообразие на нейният методичен арсенал, включват количественото отчитане на изследваните обекти (примерно брой на планетите с органичен живот) в космическото пространство и балансов подход, при изучаване на процесите и явленията, които протичат в космическите биосистеми.

Това може да стане възможно с развитието на нови специфични астробиологически уреди и средства за проучване на различните космически съобщества, така и с паралелното развитие на теорията на самата наука, която до голяма степен подхранва с представи, понятия и концепции практическото осъществяване на целите свързани с астробиологичното познание.

Дялове на астробиологията– астробиологията се подразделя на два основни дяла теоретична астробиология, такава, която събира информация, обработва я и класифицира в определени отдели в зависимост от нейната значимост. И практическа астробиология, която се осъществява в определени опитни полета (астробиологични обекти) и от космически апарати изпратени до други планети и звезди за събирането на информация.

Рязка граница между тези два раздела не трябва да се поставя, защото те представляват единно цяло и нито едно от двете може да съществува отделно и независимо от другото.

Връзка в други дисциплини и науки– астробиологията влиза в контакт с много други дисциплини и науки, които помагат за по-пълното представяне и изучаване на живота във Вселената. Такива дисциплина са биологията и астрономията, следвани от геологията, химията, екологията, географията, физиката, космонавтиката и информационните технологии.

Тук са само малка част от изброените дисциплини  (основните), защото като междинна наука, тя се ползва по-малко от всички известни нам природни и технически науки.

Основни дялове на астробиологията– в своето макар и малко историческо развитие астробиологията се поделя и на няколко теоретични и приложни под дяла систематизирани според два основни признака: Според обекта на изследване астробиологията се разделя на два под дяла (като основен дял може да се разглежда теоретичната астробиология, но както вече споменахме делението е условно с приложната астробиология, затова включваме и под дялове за допълнителна яснота)

1.Хидроастробиология– която изучава живота в океански условия на чужди планети (подобно на живот, който може да съществува под ледената обвивка на Европа);

2.Литоастробиология– която изучава живота на и под повърхността на чужди плането (по подобие на Марс и изпратените там космически апарати);

3.Стигоастробиология– която изучава възможността за живот в подповърхносттни води и пещерни образувания на други планети.

4.Стратоастробиология– която изучава възможностите за живот в най-горните атмосферни слоеве на планетата (подобно на тезите за живот на Венера);

5.Хелиоастробиология– която изучава възможностите за развитие на живот около различните видове звезди.

Според проблемите на изследване могат да се обособят няколко приложни дяла;

–изследване на живота на Земята (като такъв, какъвто го познаваме)

–изследване на живота в Космоса (като такъв, какъвто го познаваме)

–изследване на живота в Космоса (като такъв, какъвто НЕ го познаваме);

–изследвания в областта на космическата медицина.

Други подраздели на астробиологията, които биха взели участие в научни разработки в бъдеще:

1.Психоастробиология– клон от астробиологията, който се занимава с проучване сред хората, дали сa емоционално подготвени за едно бъдещо колонизиране на космоса.

2.Социоастробиология– клон, който се занимава с проучване на социалното състояние между хората в една космическа колония.

Мястото и сред другите

Преди да встъпим в уводните думи трябва да обърнем внимание на обективната реалност към днешна дата в областта на астробиологията. Наименованието и предмета на нейните изследвания трябва бъдат поставени на точното място според нейните заслуги и затова макар и еретично в очите на много учени ще разгледаме как науката астробиология е поставена сред обществото днес.

Независимо от своите големи постижение то все още пред астробиологията е поставена стена, която трябва да се преодолее. Тази стена е свързана пряко с откриването на живот извън пределите на нашата планета и изучаването му. Едва тогава, ще можем да говорим пълноценно за „астробиология”