КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Както всички науки така и астробиологията претърпява своето развитие през годините. Това категорично доказва, че нейното развитие трябва да се разглежда далеч преди двадесети век, въпреки скорошната си поява на сцената. И въпреки това, за реално начало на науката астробиология може с голяма достоверност да се приемат 60-те години на 20-ти век, когато под блестящото й налагане и популяризиране от американския астроном Карл Сейгън, тази наука се утвърждава и закрепя като сериозна научна дисциплина, която има пред себе си много голямо бъдеще.

Много от учените работещи през годините в различни научни дисциплини, допринасят много, тъй като астробиологията като интердисциплинарна наука стъпва на техните открития и експерименти като оформя своят предмет на дейност.

Религия и наука

Още в древни времена хората на нашата планета са разсъждавали, защо и как е възникнал животът на Земята. Техните виждания по тези въпроси за съжаление са били доста скромни като не са могли да си обяснят различните процеси и явления, то са стигнали закономерно за етапа на развитието им до заключението за “Висша намеса” при зараждането на живота. Това е било най-простото и лесно обяснение на отговорите на “защо” и “как” се е появил животът, а в последствие и самият човек на Земята. От днешна гледна точка техните вярвания изглеждат несериозно, но това първично-колективно мислене се забелязва дори и днес под формата на различни религии въздигайки тезата за „Божественото начало” на човешкият произход!

Средновековие

Следват векове, на научен мрак, в които са потопени много научни области на науката, а не само астробиологията. В средновековният свят, доминиран от църквата, налагането и популяризирането на идеи и особено на идеи свързани с началото на живота е било много опасно. Противопоставянето на тази институция, дразнело нейното висше ръководство, което изпитали върху гърба си много хора дръзнали да изкажат или защитят теза извън общоприетите канони. Въпреки тежките условия, в които са поставени, това не попречило на много учени да правят своите експериментални опити и заключения, които в последствие ще имат огромно значение за бъдещото развитие на науката като цяло и астробиологията в частност.

Възраждане

В годините на Възраждането (Ренесанса) сред основоположниците на астробиологията може да се спомене и името на големия италиански учен Джордано Бруно, който изказва различни възгледи в своята книга “За безкрайността, Вселената и света”, допринасяйки със своя труд за бъдещото развитие на тази наука. Историтя помни имената на други велики учени като Галилео Галилей, Николай Коперник, Йоханес Кеплер, Кристиян Хюйгенс.

Тези учени имат основна роля в развитието на астробиологията, имайки предвид техните големи успехи в областта на астрономията, която в крайна сметка е неин основен стълб. В този списък на известни учени фигурират и имената на учените Франческо Реди и много след него на големият френски учен Луи Пастьор. Откроява се и името на Камил Флемарион, който утвърждава хипотезата за развитието на живот на други планети в своята книга “Множество обитаеми светове”(1862). Друг отдал живота си на изследвания в областта на астрономията и биологията, в приоритетите, на когото се откроявал ясно Марс е Пърсивъл Лоуел.

В края на 19-ти век в своята обсерватория в Аризона (САЩ), той прави едни от най-точните карти на канали върху повърхността на Марс (които се приемат с голямата си достоверност дори днес). В следствие на изследванията си Лоуел заключил, че има вероятност тези каналите описани от него да са резултат от целенасочена и разумна дейност от същества на Марс! Дейност, която може да е в резултат на извънземна цивилизация обитаваща Марс.

Казано по просто, на „марсианци”. Днес знаем, че преди милиарди години Марс е бил много по-топъл и влажен от сега, и че тези канали са се образували преди много години от текла по повърхността на Марс вода.

Направените от Лоуел карти и тяхното публикуване, заинтересова неимоверно много тогавашното общество, което ги оценява подобаващо отдавайки им необходимото внимание. Израз на това, колко много е привлякло вниманието на съвременниците си свидетелства факта, че Хърбърт Уелс написва знаменитата си книга “Война на световете” през 1898г.

Именно този огромен шедьовър на Уелс е в резултат от астрономическите наблюдения направени от Лоуел. След излизането на книгата “Война на световете”, настава пък голямо оживление в средите на писателите фантасти бурно обзети от тези нови и привлекателни идеи. Това разбира се, се отразява и в научните среди занимаващи се със сериозна наука. Започват да се правят и градят хипотези за наличието на растителност и животински свят на Марс, за съжаление опровергани през 60-те години на 20-ти век!

Пример за влияние е книгата на Лоуел “Марс като пристанище на живота”, която прави силно впечатление на руският астроном Гавраил А. Тихов (1875-1960).

Вдъхновен от нея в течение на повече от 40 години той изучавал физическите условия на Марс, на основата на фотометрически методи направени от наземни лаборатории.

Той предполагал, че на определени части от повърхността на Марс може да съществува растителност. Във връзка с това той изследва спектралните отражателни способности на земните растителни съобщества в различни региони, като установил растения с цветови характеристики, които може би да отговарят на подобни техни аналози на Марс.

Тази специфична област от науката, която той изследвал на границите на астрономията и ботаниката Тихов нарекъл “астроботаника”, термин, който днес по ред обясними причини не се използва. Прецизните изследвания в последните 50 години, ни показаха, че освен на Земята, то засега никъде другаде в нашата Слънчева система не сме открили някаква форма на живот.

Развитие на много от идеите на астробиологията минават през редица големи учени, които чрез своя неуморим труд в името на тази все още прохождаща наука, оставиха видима следа.

Имената на  Йосиф Шкловски (и неговата книга Вселена, Живот, Разум) и Карл Сейгън– ще останат завинаги записани със златни букви в историята на астробиологията.

Днес работят много достойни учени, които се занимават със загадките около възникването, развитието и бъдещето на живота на нашата планета и във Вселената като цяло. Учени като Ал Глобус, Фрийман Дайсън, Сет Шостак, Питър Уорд, Дан Браунлий, Лин Маргулис, Дориан Сейгън и други. Те не по малко от великите си предшественици се борят с големите и сложни въпроси на Вселената. В изследователските екипи на НАСА, Европейската Космическа Агенция, в страни като Русия, Бразилия, Япония, Индия, Китай, се трудят многобройни специалисти.

Те както и много други учени имат една единствена цел- да обяснят сложният свят на живота, на фона на враждебната космическа среда, през погледа на астробиологията.