Учените най-накрая доказаха наличието на органични молекули в почвата на марсианския кратер Гейл. Сега знаем, че преди 3,5 милиарда години на това място е имало езеро и условията са били сравними с тези на Земята по време на раждането на живота, но също така можем да кажем, че някога това езеро е имало всичко необходимо за поддържането на живота.

Потвърдиха се и сезонните колебания в концентрацията на метана в атмосферата на Марс като са показали, че източникът му е под повърхността на планетата.

Възможно е произходът на газа да е от биологичен характер. Но за да се установи това, са необходими по-сериозни сондажи на повърхността му.

Международен екип от учени е представил нови резултати от изследване на седиментни скали от кратера Гейл, 154-километрова издълбана формация близо до екватора на планетата.
Пробите, събрани от марсохода Curiosity от три места в близост до кацането му, ясно показват наличието на сложни органични съединения.

Органичните вещества са били открити с помощта на инструмента SAM (Sample Analysis on Mars) на борда на марсохода Curiosity. Вътре в това устройство почвената проба е била  загрята и е отделила газове, които са преминали тест с хроматографа. Били са разделени на фракции в него и след това са влезли в масспектрометъра – устройство, което позволява да
се определи съотношението на масата на йони към техния заряд.

Това съотношение е различно за различните вещества, така че масовата спектрометрия се използва за  определяне на състава на каквото и да било.

Такива спектрометри се използват в промишлеността и медицината и дори за търсене на следи от забранени вещества в багажа  на пътници из летитищата.

Преди три години екипът на SAM е докладвал за откриването на органични вещества в почвата на кратера Гейл, но те са били компрометирани от наличието на перхлорати в пробите,
което е оставило място за скептицизъм. Сега пробите, взети в други точки на кратера, са „по-чисти“ и това е второто потвърждение.

Различни въглеводороди и серни съединения са били открити в марсиански седиментни скали, напомнящи на сухоземна вкаменена глина.

Възрастта на находищата е три милиарда години, така че не говорим за жизнена активност на бактерии в настоящето, а за далечното минало според човешките стандарти. Сега увереността на учените, е че кратерът  Гейл някога е можел да бъде потенциална „люлка на живота“.

Друго важно откритие, което е направено от друг епик пък се отнася до метана в атмосферата на Марс.

Самият метан вече не е новина, но сега, след пет години наблюдения,  изследователите могат уверено да кажат за сезонните колебания в концентрацията на този газ и по този начин да отхвърлят цяла група хипотези за произхода му.

Заключението е било направено въз основа на информация от друго устройство в SAM – лазерния спектрометър. Той е регистрирал светлината, пропусната през анализираната среда и
според особеностите на нейното взаимодействие на радиацията с материята се определя нейния състав.

Данните, събрани от Curiosity, показват, че в атмосферата на Марс има най-много метан към средата и края на лятото, а през есента той става по-малко, така до пролетта
концентрацията на газ спада почти три пъти.

Източник на информация:

1.https://science.sciencemag.org/content/360/6393/1096