Планетите в Слънчевата система- Венера(Част 2 от Основи на Астробиологията)
Както видяхме по някой физически характеристики Венера в много отношения прилича на нашата планета. Тя има приблизително същите размери, почти еднаква стойност на венерианското притегляне, почти равно като това на Земята- 9,8 g.
Възникването на живот в условията, които предлага Венера е истинско предизвикателство и евентуално тя не представлява изключение във Вселената като цяло.Научните обзори по този въпрос ни дават откъслечна и непълна информация пряко свързана със слабото изучаване на планетата от страна на астробиологията.
Знае, се че горните слоеве на атмосферата преобладават силни ветрове със скорост от 350 km/h, докато на повърхността ветровете са много слаби — само няколко километра в час.[1]
Това обаче не благоприятства възникването на живот,такъв какъвто го познаваме.
Може би в нейното далечно минало да е имало благоприятни условия за развитие на живот и неговото евентуално мигриране в по-дълбоките слоеве на планета, където би се скрил” от възникналите неблагоприятни условия.
Поради високата плътност на атмосферата обаче дори и слаби ветрове могат да упражнят значително налягане върху препятствията, на които се натъкнат по пътя си. Високите облаци са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина, които правят повърхността на планетата невидима в оптичния диапазон, поради тази причина не можем да наблюдаваме повърхността на планетата от Земята.[2][3] Температурата на горните слоеве на атмосферата е около −45 °C, което рязко я различава от тази на повърхността.. Така отново по чисто физични причини не може да се развива живот, такъв какъвто го познаваме, които да просъществува дълго време и да навлязе в етап на еволюция. Днес Венера е една негостоприемна и смъртоносна планета съставена от метал и скали.
Нейната атмосфера, както отбелязахме е толкова гъста, че проникналата топлина от Слънцето не съумява да я напусне като по този начин се проявява парниковият ефект на планетата.
Самият парников ефект се дължи на изключително голямата концентрация на СО2 в нейната атмосфера.
Днес причините за парниковият ефект на Венера не са напълно изяснени. Възможно е да са свързани с наличието на серните облаци. Също така е напълно възможно някога планетата да е имала огромен океан, който се е изпарил и дал началото на много продължително затопляне.
Единственото, което се знае със сигурност, е че парниковият ефект е с гигантски размери, несъществуващ никъде другаде в Слънчевата система.
Парниковият ефект на планетата създава и друг проблем.
Средната температура на Венера е около +453 0С +455 0С, което разбира се не благоприятства развитието на живот в тези условия. Всяка форма на елементарен живот появила (ако въобще някога е имало възможността да се прояви) се на тази планета моментално би загинала поради високата температура на нея. Обръщаме внимание и на факта, че живот в далечното минало на Венера е напълно възможно да е съществувал, като доказателство за това могат да бъдат преведени едни бъдещи сондажи на нейната повърхност, където е възможно да открием фолсили на отдавна изчезнали „същества”.
В атмосферата протичат почти без прекъсване химични реакции, които водят до обилни валежи от сярна киселина. Там във високите слоеве на самата атмосфера на планетата протичат следните реакции между водните молекули и серният триоксид:
Н2О (водни пари) + SО3 -> Н2SО4
По всички изнесени по-горе данни плюс напълно непрогледната тъмнина, която цари постоянно става ясно: развитието на живот на планетата Венера е невъзможно.
Изпратените до Венера космически апарати от СССР (Венара 1,2,3,…) и САЩ (Магелан и др.), потвърдиха с пълна сила, че самата планета не може да бъде обитавана, от други цивилизации, както наивно се смяташе до средата на 20-ти век.
Невъзможността да се погледне под плътната обвивка на Венера доведе до най-различни предположения за това, какво може да се намира на повърхността й и какво може да представлява. Изказваха се хипотези, че под облаците има огромни пустини, чиито постоянни ветрове образуват прашни бури, за които се предполагаше, че представляват облаците.
Други хипотези гласяха, че на повърхността има непроходими и гъсти гори, които кондезират и образуват на свой ред гигантски дъждовни облаци.
Някой от хипотезите, който бяха изказани, направо впечатляваха със своите дръзки идеи, че на повърхността има извънземни, които ни наблюдават и готвят мащабни операции срещу земните жители.
Така или иначе днес се знае, че на Венера няма нищо, което да подскаже, че там е имало някакви форми на живот ако разбира се изобщо ги е имало някога.
Въпреки засиленият интерес към втората планета през средата на 20-ти век от страна на СССР и САЩ, тя остава сравнително непроучена от геохимична гледна точка. Мисията “МАГЕЛАН” през 1991 година ни донесе много нова информация, но въпреки това оставаме разочаровани от факта, че Венера все още крие от нас своите тайни!